О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 11.06. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. “М”, гр. Х., чрез пълномощника му адв. З от АК-Хасково, против решение № 132 от 09.06.2008 г., постановено по гр.д. № 143/2008 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 725 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 750/2007 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Т. К. от гр. Д., Хасковска област, искове с правно основание чл. 128 КТ за сумата 5552,85 лв., лихва за забава за сумата 1163,90 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 362,67 лв. и със същото решение исковете са уважени.
В молбата за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, основание по допустимостта на касационната жалба съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно следва ли да се уважи направеното пред първоинстанционния съд възражение за прихващане на дължими суми, в случаите когато насрещното вземане не е ликвидно. В тази връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 2* от 24.10.1957 г. на ВС по гр.д. № 6858/57 г. на ІV г.о., решение № 3* от 15.12.1978 на ВС по гр.д. № 2496/78 г. на І г.о. и решение № 1* от 10.01.2006 г. на ВКС по гр.д. № 1218/2003 г. на ІІІ г.о. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. Т. К. от гр. Д. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 128 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове във връзка с прекратено трудово правоотношение, въззивният съд е приел, че направеното от касатора – ответник в производството пред първоинстанционния съд възражение за прихващане с претендирано насрещно вземане в размер на 16000 лв., се явява недоказано по размер, поради което се явява неоснователно и не следва да бъде извършена компенсация с него, порази неликвидността му. Освен това, разпоредбата на чл. 272 КТ изключва удовлетворяването на насрещното вземане, освен ако то не е от категорията на изрично посочените в тази разпоредба основания за удръжки от трудовото възнаграждение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да засяга съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Според жалбоподателя, противоречивата съдебна практика касае въпроса, следва ли да бъде извършено прихващане с насрещно вземане, което не е ликвидно. В подкрепа на твърдението си касаторът е представил съдебно решение на ВС на НРБ от 1957 г., според което компенсация на насрещни вземания може да бъде извършено и чрез възражение, стига да се касае за ликвидни и изискуеми насрещни вземания. Настоящата инстанция счита, че константната съдебна практика е непротиворечива и тя еднозначно приема, че може да се търси прихващане чрез насрещни вземания чрез възражение и когато насрещното вземане е неликвидно. В съдебния спор обаче страната, позоваваща се на твърдението си да е носител на неликвидното насрещно вземане, следва да докаже неговия размер, т.е. неговата ликвидност. Когато със съдебното решение съдът приеме за доказано по основание и размер насрещно вземане, тогава настъпва желаното от страната прихващане, т.е. чрез възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване/изискуемост и ликвидност/ и ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на решението. В настоящия случай въпросът е не дали да бъде разгледано възражението за прихващане, а дали е доказано насрещното вземане по размер. Налице е само твърдение, че ищецът дължи на ответника 1 лв. от предадени му от трето лице за ответника 4 евро. С други думи, въпросът е на доказване твърденията на страната, съобразно правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, а не на наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроса за възражението за прихващане./в тази връзка е ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. гр.д. № 1/2000 г., т. 6/. В случая направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разрешен от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 09.06.2008 г., постановено по гр.д. № 143/2008 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: