O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 14.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 413 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 187/21.01.2009 година от Е. К. В. от гр. К., подадена чрез процесуалния им представител адв. И срещу въззивно Решение Nо 1867 от 17.12. 2008 год., постановено по гр. в..д.Nо 765/2008 година на Врачанския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т 1 ГПК се обосновава с противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС- ТР 1/2004 година относно действителността на разпореждането на сънаследник с част от сънаследствения имот и с значимостта на проблема за неправилното зачитане на нотариалните актове , с който е извършено разпореждане в противоречие с чл. 33 ЗС и изключването им от делбената маса и за зачитане на оспорените и оборени нотариални актове за собственост по давност , за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данъчна оценка на имотите от 9 934 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбата на Е. К. В. е оставил в сила Решение Nо 124 от 11 . 07.2008 година по гр.д. Nо 604/2007 гофдина на Козлодуйския районен съд по отхъврления иск за делба на дворно място от 3 800 кв.м., неурегулиран ПИ Nо 2152 в кв. 41 по плана на гр. К. от 1982 година, заедно с масивна жилищна сграда и селскостопански постройки, и по съединения иск за прогласяване нищожността на договр за продажба по НА Nо 84/2004 година и отмяна на констативен НА Nо 91/2004 година. Прието е , че Е. К. , като наследник на К. И. О. не може да иска делба на имотите , получени в дял от наследниците на П. И. П. чичо, предвид на извършена делба по силата на съдебен спогодителен протокол от 13.05.1975 година на О. РС и предвид на доказаното придобиване на останалия в дял на Е. О. / баба на страните/ имот- незастроено дворно място около 800 кв.м./ бивш парцел ****span>XI-1733/ от страна на Р. С. О. / НА Nо 91/2004 г./
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С ТР 1/2004 година на ВКС ОСГК PO въпросa за недействителността на разпореждането със сънаследствено имущество по чл. 76 от ЗН са подробно разяснени. Основна предпоставка за приложението на цитираната парва норма е наличието на съсобственост , в която страната позовала се на недействителността по чл. 76 ЗН да има права в тази съсобственост и извършените разпоредителни сделки да са в полза на трети лица , извън кръга на сънаследниците , призовани към наследяване. Доколкото по делото Е. К. не е доказала права като съсобственик по отношение имотите , получени при делбата от 1975 година от нейния чичо- брат на баща и, а поставеният проблем за недействителността по чл. 76 ЗН касае разпореждания със сънаследствени имоти, извършени между сънаследниците в това коляно, както и проблема за правилното приложение на чл. 33 ЗС касае същите разпоредителни сделки, то релевираните въпроси не може да се приеме , че са разрешение в противоречие с посочената задължителна съдебна практика по ТР 1/2004 година.
Не може да се приеме и довода за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като въпросът за зачитане на един оспорен и оборен констативен нотариален акт за придобиване право на собственост / НА Nо 91/2004 година /на основание давностно владение е разрешен в противоречие със константната практика на съдилищата. Дали един „оспорен” констативен нотариален акт е оборен от гл.т. доказване респ. недоказване на фактите, обуславящи зачитане фактическия състав на придобивната давност по см. на чл. 79 ал.1 ЗС, е фактически въпрос, поради което не може да се поддържа , че изводите на съда , който касаят фактите могат да бъдат основание за наличие на противоречие по см. на закона , противоречието по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК следва да бъде констатирано по повод тълкуването, зачитането и прилагането на правните последици на установените факти в контекста на една и съща правна норма при идентични факти .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 187/21.01.2009 година от Е. К. В. от гр. К., подадена чрез процесуалния им представител адв. И срещу въззивно Решение Nо 1867 от 17.12. 2008 год., постановено по гр. в..д.Nо 765/2008 година на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: