1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
[населено място], 20.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2982 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1378 от 10.07.2014 г. по в. дело № 1300/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, ХІV състав, с което е потвърдено решение № 108 от 9.1.2014 г. по гр. дело № 6550/2013 г. на Пловдивския районен съд, 12 гр.с. състав.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че клаузите на ОУ по корекция на сметките за минали периоди обвързват валидно ищеца, доколкото по делото не се твърди, а и няма данни същият да се е възползвал от възможността да уговори различни клаузи при условията на ал.5 от чл.98а ЗЕ.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за всички инстанции.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди изложените от касатора доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на ищеца сумата 11 323,88 лв., представляваща начислена електроенергия за периода 30.04.2012 г. – 23.07.2012 г. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД по фактура № 108408811643/22.11.2012г. и фактура №[ЕГН]/27.11.2012г. за обект намиращ се в [населено място], Област П., както и разноски 452.96 лв.
Въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия, на когото е била начислена допълнителна ел. енергия на стойност 9594.88 лв. с ДДС за отчетен период март 2012г. по фактура № [ЕГН]/22.11.2012г. и по фактура №[ЕГН]/27.11.2012г 1729лв. за периода от 30.04.2012г. до 23.07.2012г. След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е приел за установено, че електромер с ф.№ 2022347, за който е съставен констативен протокол № 26187/3.2012г. е манипулиран, в резултат на което отчита по-малко от консумираната ел. енергия. С констативен протокол № 291062/25.07.2012г. е установено, че електромер с ф.№ 03288020 е отварян и манипулиран. От показанията на свидетели – служители на ответното дружество – касатор, съдът е приел също, че потребителят на ел. енергия не е имал достъп до електромерите не е доказано да е извършил неправомерно въздействие върху тях. От правна страна окръжният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.38 от ОУ въвежда обективна отговорност за абоната, което е в противоречие с разпоредбата на чл.82 ЗЗД досежно пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, поради което едностранното коригираната сметка на потребителя за минал период не може да породи правни последици поради нищожност на клаузата на чл. 38 от ОУ на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Изводът за основателност на предявения иск е аргументиран с обстоятелството, че няма данни ищецът да е консумирал количеството ел. енергия, която му е допълнително начислена, както и че доставчикът трябва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, в противен случай той би получил цена на ел.енергия, която не е доставил. Следователно, според приетото от Пловдивския окръжен съд, в тежест на ответното дружество е установяване на обстоятелството, че едностранно коригираната сума представлява точния размер на дължимото обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на задълженията на потребителя на електроенергия, свързани с необходимото съдействие за точно изпълнение на задълженията на доставчика на стоката.
Касаторът формулира следния правен въпрос: При липса на нормативна или договорна уредба за определяне на размера на сумата, с която потребителят неоснователно се е обогатил, ползвайки ел. енергия в случаите на неточно измерване при реално използване на ел. енергия от потребителя, следва ли съдът да определи размера на тази сума по реда на чл.162 ГПК или следва да приеме, че не е налице неоснователно обогатяване на ищеца, поради „нормативен проблем”? Като допълнителен селективен критерий касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос.
Съгласно чл.162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключение на вещо лице.
Въпросът не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. За първи път пред касационната инстанция се поставя въпрос за определяне на действително изразходваното от потребителя количество ел. енергия и цената й чрез назначаване на експертиза или определянето на размера на цената от съда. Съгласно даденото в т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснение, доколкото разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правно релевантен факт. След като няма формирана воля на въззивния съд защото не е сезиран с оплакване за установяване на действителното количество консумирана ел. енергия и нейната цена, съобразно консуматорите, въпросът не дефинира общото основание по чл.280, ал.1 ГПК / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът не е релевантен за спора по делото и поради обстоятелственото, че съдът е приел искът за недоказан по основание, а не за недоказан по размер, в която хипотеза би стоял въпросът за приложението на чл. 162 ГПК. Поради отсъствие на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на преценка и наличието на заявените по отношение на поставения въпрос основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Поради липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за всички инстанции. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. От разпоредбата на закона следва, че ВКС може да се произнесе само за направените от ответника разноски пред касационната инстанция, каквито обаче не се доказват. От приложеното към отговора на касационната жалба платежно нареждане не може да се направи извод, че превода е за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1378 от 10.07.2014г. по в. дело №1300/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІVгр.състав състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: