3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
С., 20.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3184/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. К. – ЕТ с фирма ”Т. К. – К. К.” – от [населено място] срещу Определение № 142 от 07.06.2013 г. по т.д. № 809/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу Решение № 842 от 23.05.2012 г. по гр.д.№620/2012г. на Пловдивски окръжен съд. Жалбоподателката излага, че неправилно ВКС е определил размера на материалния интерес, който е 18 600 лв., определен от ищеца в исковата молба, като в процесния нотариален акт за продажба на имотите е дадена обща тяхна данъчна оценка към 2006 г. и искът по чл. 26 ЗЗД е на такава стойност. Жалбоподателката счита, че въз основа размер на иска 18 600 лв. са платени държавните такси по делото и иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по частната жалба Кооперация ”П.” – [населено място], [община]-ищец по делото, Т. М. И. – от [населено място], С. Г. У. – от [населено място], [община], С. С. Т. – от [населено място] – ответници по делото и Д. С. – нотариус – трето лице помагач на ответника К. С. К. – ЕТ с фирма „Т. К. – К. К.” – [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на К. С. К. – ЕТ с фирма „Т. К. – К. К.” -гр. П. срещу въззивното решение в частта, с която, като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от Кооперация ”П.” – [населено място] обективно и субективно съединени: иск за прогласяване нищожност на договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в нот.акт № 102/26.04.2004 г., д.№ 456/2006 г., иск за признаване за установено по отношение на [фирма], че Кооперацията е собственик на недвижимите имоти: кантар с площ 0.513 дка и склад за зърно с площ от 2.247 дка, находящи се в [населено място], иск за осъждане на К. С. К. и С. С. Торпсунски да предат на Кооперацията владението върху недвижим имот фурна с площ от 120 кв.м., ведно с масивна сграда от 36 кв.м. Съдът е приел, че делото е търговско, тъй като петте договора за продажба на недвижим имот, обективирани в един нотариален акт, са сключени от търговци във връзка със занятието им – чл. 286 ал. 1, вр. ал. 3 ТЗ и цената на исковете за собственост и за съществуване на договор с предмет вещни права върху недвижим имот, определена съгласно чл. 69 ал. 1 т. 2 и т. 4 ГПК, въз основа удостоверенията за данъчна оценка на всеки от имотите, издадени от [община] (л.36-40), е до 10 000 лв.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани обективно и субективно съединени искове за продажба на недвижими имоти между търговци във връзка с упражняваното занятие. Цената на всеки от исковете е до 10 000 лв., определена съгласно чл. 69 ал. 1 т. 2 и т. 4 ГПК, с оглед представените от ищеца удостоверения за данъчна оценка на имотите. Предявените искове са за собственост и за съществуване на договор с предмет вещни права върху недвижим имот, които се включват в чл. 69 ал. 1 ГПК, затова цената им се определя от закона – чл. 69 ал. 1 т. 2 и т. 4 ГПК – данъчната оценка на имота. Затова е неоснователен доводът на частната жалбоподателка при определянето цената на исковете да се вземе предвид посочената от ищеца цена на иска, както и доводът й върху каква обща цена на исковете са плащани държавните такси по делото.
Тъй като съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване поради това, че цената на всеки от предявените искове е до 10 000 лв., правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 142 от 07.06.2013 г. по т.д. № 809/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: