О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 22.10. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1107/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Симеонова срещу решение №2575 от 11.12.2017г., постановено по в.гр.д.№2810/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, в частта му, с която е отменено решение №1561/08.03.2017г. по гр.д.№8857/2016г. на СГС, І ГО, с което исковата претенция е уважена за разликата между 12 000лв. и 18 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016г. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от А. Симеонова иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗК „Лев Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000лв. до 18 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав незаконосъобразно е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД от пострадалата ищца, независимо че ответното дружество не е доказало, че катастрофиралият автомобил е бил оборудван с предпазни колани на задните седалки. Същевременно се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако пострадалата беше ползвала предпазен колан. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на иска за разликата от 12 000лв. до 18 000лв. ведно с дължимите от ответника разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му част като са формулирани следните два правни въпроса:
1.„Относно необходимостта страната, която е направила възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, да установи по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване наличието на обезопасителни колани в процесното МПС към датата на деликта.” Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №27/15.04.2015г. по т.д.№457/2014г. на ВКС, ІІ т.о.
2.„Относно необходимостта страната, която е направила възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, да установи по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, че ако пострадалото лице беше с колан, то процесните вреди не биха настъпили или биха били в по-малък обем, т.е. относно предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/2012г. на ВКС, ІІ т.о.
Излагат се съображения, че изводът на съда, че дължимото обезщетение следва да бъде намалено само защото пострадалата е била без предпазен колан, е очевидно неправилен, доколкото от заключението на вещото лице по извършената съдебна медицинска експертиза се установява, че при поставен колан ищцата би получила по-опасни травми по главата и шията.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество ЗК„Лев Инс” АД –гр. София, в който се поддържа, че поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са каузални и не са решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в тях не е отчетено, че ищцата, след направено възражение на дружеството по чл.51, ал.2 ГПК за непоставяне на предпазен колан, не е оспорвала факта на съществуването на предпазни колани в автомобила, в който е пътувала. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от САС е отменил решение №1561/08.03.2017г. по гр.д.№8857/2016г. на СГС, в частта му, с която ответникът ЗК „Лев Инс” АД е осъден да заплати на ищцата А. Симеонова обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000лв. до 18 000лв., като вместо него е отхвърлил предявения от А. Симеонова иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против ЗК „Лев Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за посочената разлика от 6 000лв. Първоинстанционното решение е потвърдено и е влязло в сила в останалата му обжалвана част. В тази връзка със сила на пресъдено нещо по делото е установена отговорността на застрахователя ЗК „Лев Инс” АД по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди от ПТП, станало на 06.06.2014г. по вина на неправоспособния водач А. А. П., управлявал застрахования лек автомобил „Опел Вектра” с ДК №ОВ 6360 АК, в който е пътувала ищцата, както и размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД за претъпените от ищцата болки и страдания от причинените й увреждания от 18 000лв. (без направеното приспадане с 1/3 на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД). Предмет на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл.290, ал.2 ГПК е единствено приетото от апелативния съд наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. Симеонова.
Въззивният състав е посочил, че от заключението по извършената съдебна автотехническа експертиза от в.л. Х. И. се установява, че ПТП е причинено заради загубата на контрол върху лекия автомобил от страна на водача, след излизането от ляв завой. Ищцата А. Симеонова е пътувала на дясна задна седалка. Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът е приел за установено, че автомобилът е произведен около 1989-1990г., което от своя страна обуславя извода, че същият е бил фабрично оборудван с предпазни триточкови колани на предните и на задните седалки. В мотивите на обжалваното решение е акцентирано върху обясненията на експерта, че по делото няма данни автомобилът да е бил технически неизправен, но че вещото лице не е извършило оглед на процесния автомобил, поради което не може да даде категоричен отговор дали автомобилът е бил оборудван с предпазни колани към датата на злополуката.
Апелативният състав е отразил становището на вещото лице А. М. в заключението му по извършената съдебна медицинска експертиза, че А. Симеонова е пътувала без поставен обезопасителен колан, тъй като тялото й е излязло пред задното стъкло. Според експерта, ако тя е била с предпазен колан вероятно би имала травми по главата и шията от преобръщането на автомобила, но не би получила счупване на ключицата и ръбците по кожата.
На базата на посочените доказателства въззивният състав е приел за безспорно установено, че Симеонова е пътувала на задната дясна седалка на л.а. Опел Вектра без поставен обезопасителен колан. Съдът е посочил, че ищцата не е въвела в процеса твърдение, че лекият автомобил не е бил оборудван с предпазен колан на задната дясна седалка. Отделно съдът е съобразил решението си с Директива на Е. 81/576 от 20.07.1981г., предвиждаща, че на задните седалки на автомобилите, пускащи се на пазара от държавите-членки на ЕС, задължително се монтират предпазни колани – надбедрени или триточкови, снабдени или не с прибиращи устройства. Посочвайки, че според заключението на СМЕ при поставен предпазен колан ищцата не би получила счупването на ключицата и раните по гърба, въззивният състав е обосновал извода, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпването и тежестта на телесните увреждания, което съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Отчитайки поведението на водача на л.а. Опел Вектра, който е нарушил правилата на чл.20, ал.1 и чл.150 ЗДвП, както и поведението на пострадалата, която при пътуването не е използвала обезопасителен колан и с това си бездействие е допринесла за уврежданията, апелативният съд е приел че приносът на А. Симеонова за настъпването на вредоносния резултат е в размер 1/3, поради което е намалил на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 18 000лв. с 1/3.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му част.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Въпрос №1:„Относно необходимостта страната, която е направила възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, да установи по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване наличието за обезопасителни колани в процесното МПС към датата на деликта.”, макар и относим за конкретния правен спор, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не кореспондира в пълна степен с мотивите на обжалваното решение. За да приеме за установено, че лекият автомобил е бил оборудван с предпазни колани към датата на злополуката, въззивният състав (освен установения по делото факт, че автомобилът е бил фабрично произведен с поставени предпазни колани), е акцентирал върху обстоятелството, че ищцата не е въвела в процеса твърдение, че лекият автомобил не е бил оборудван с предпазен колан на задната дясна седалка. Това обстоятелство кореспондира на указанията, дадени от първата инстанция в доклада по чл.146 ГПК, според които в тежест на ответното дружество е било да докаже единствено факта, че ищцата не е ползвала предпазен колан. Съдът не е указал на ответника необходимостта да установи, че към датата на злополуката автомобилът е бил оборудван с предпазни колани с оглед липсата на твърдение на ищцата в обратния смисъл в допълнителната искова молба, депозирана на 24.10.2016г. Ето защо дори да се приеме, че формулираният въпрос е значим за конкретния правен спор, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация, тъй като в решение №27 от 15.04.2015г. по т.д.№457/2014г. на ВКС, ІІ т.о. не е обсъждан въпроса за доказателствената тежест при липса на твърдение на ищеца (след направено възражение за съпричиняване), че автомобилът не е бил оборудван с обезопасителни колани.
Не може да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въпрос №2: Относно необходимостта страната, която е направила възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан, да установи по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, че ако пострадалото лице беше с колан, то процесните вреди не биха настъпили или биха били в по-малък обем, т.е. относно предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД”. На първо място въззивният състав е приел за доказано от ответника, че процесните увреждания – счупването на ключицата и ръбците по гърба, са получени от ищцата при излизането на тялото през прозореца на колата, което е свързано с неползването на предпазен колан. Въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице по извършената съдебна медицинска експертиза без да установи, че последствията за ищцата биха били по-тежки при използване на обезопасителен колан. Обосноваността на този извод има значение за правилността на обжалваното решение, която обаче не е предмет на производството по чл.288 ГПК по допускане на касационно обжалване.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона – „contra legem”, нито извън закона – „extra legem”, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Основанието по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК е поддържано бланково без излагане на съображения в подкрепа на тезата, че решението е очевидно неправилно в посочения по-горе смисъл.
На основание чл.78, ал.8 вр. с чл.81 ГПК и чл.25, ал.1 от Закона за заплащането на правната помощ касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс” АД сумата 100лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2575 от 11.12.2017г., постановено по в.гр.д.№2810/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. А. Симеонова–ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул.”Шар Планина” №10 ет.5, да заплати на ЗК „Лев Инс” АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], бул.”Черни връх” №51Д, сумата 100лв. (сто лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: