1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 658/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на В. И. Ц. от [населено място] за отмяна на решение №239 от 14.02.2011г. по гр.дело № 468/2010г. на Софийския апелативен съд. Касаторът счита, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
В писмен отговор [фирма] – [населено място] поддържа становище, че поставените от касатора правни въпроси не са обусловили правните изводи на съда и по същество не са вкл. в предмета на спора и не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Не е направено искане по чл.81 ГПК за присъждане на разноски
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Ищецът – касатор е сезирал съда с два иска. Първият иск е установителен по чл. 431, ал.2 ГПК отм. за признаване за установено по отношение на дружеството [фирма] – Р., че с решение №1119/1.10.2004г. по ф.д. №290/1996г. са вписани несъществуващи обстоятелства: 1.прехвърляне чрез покупко-продажба на 35 244 дружествени дяла с номинал 10лв. всеки от капитала на [фирма] на [фирма]; 2.заличаване на [фирма]; 3. вписване на [фирма] – Германия като мажоритарен собственик на капитала на [фирма]. С вторият установителен иск ищецът е искал да бъде установено по отношение на [фирма], че с решението на общото събрание на това дружество за продажбата на производствен терен от 4 450 кв.м., намиращ се в [населено място] заедно с построените в него постройки, собственост на [фирма] е невзето, нищожно решение. С решение №13 от 25.05.2010г. по гр.д. №295/2008г. Пернишкият окръжен съд е отхвърлил като неоснователен първия иск и е прекратил като недопустимо производството по втория установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК отм.
С обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд е обезсилено решението, с което е отхвърлен установителния иск по чл. 431, ал.2 ГПК отм. за признаване за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, оставил е без разглеждане иска и е прекратил производството по делото. Решението на Пернишкия окръжен съд е потвърдено по втория иск. За да прекрати производството по първия от установителните искове САС е приел, че ищецът няма правен интерес от предявения установителен иск за признаване за установено, че с решението от 1.10.2004г. на Пернишкия окръжен съд са вписани несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на дружествени дялове от “Б. Б. ” на “Б. Х.” Г. и вписването му като съдружник в дружеството [фирма], тъй като негово участие и права в съдружника [фирма], не са засегнати от решенията на проведеното на 31.05. 2004г. общото събрание на съдружниците на [фирма]. Конститутивното действие на вписаното решение има действие само между страните по правоотношениято, създадено между търговското дружество и неговия съдружник [фирма], но не рефлектират върху правната сфера на ищеца като съдружник в [фирма]. Счетено е че доколкото по делото е установено, че ищецът не е съдружник в [фирма] в негова тежест е да обоснове правен интерес от атакуваните решения на ОС и регистърното решение, с което е вписана промяната. Крайния извод е, че след като правата на ищеца не са засегнати от спорното правоотношение, за същия липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.431, ал.2 ГПК отм. По втория иск въззивният съд е приел, че в хода на процеса ищецът не е обосновал и представил доказателства за правен интерес от предявяването му. Счетено е, че правото му на съдружник в [фирма] не са засегнати от решението на ОС за продажба на недв. имот, поради което правилно е прекратено производството по делото по този иск.
Касаторът формулира въпрос: следва ли лице, което е съдружник в дружество за ограничена отговорност да доказва наличието на правен интерес от предявяването на иск по чл.431, ал.2 ГПК отм. за установяване на пороци на вписани по партидата на дружеството обстоятелства, когато обстоятелствата са вписани въз основа на решение на ОС на съдружниците и са от кръга на обстоятелства от изключителна компетентност на ОС и лицето, в качеството си на съдружник разполага със законно гарантирано право да участвува при вземане на решения, т.е. съдружникът в О. има ли законно признат ex lege интерес за предявяване на иск по чл.431, ал.2 ГПК отм. В Изложението касаторът излага и доводи за несъгласие с изводите на въззивния съд, че ищецът няма правен интерес от предявения установителен иск по чл.431, ал.2 ГПК отм., които като доводи за неправилност на въззивното решение по установителния иск за признаване за несъществуващи вписаните обстоятелства по партидата на дружеството [фирма]. Доводите във връзка с правилността и обосноваността на обжалваното решение мотивират основанията по чл.281, т.3 ГПК , а не по чл.280, ал.1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Съдът се е произнесъл за необходимостта от доказване на правен интерес от ищеца по иск по чл.431, ал.1 ГПК, но настоящия състав намира, че не са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Решението на въззивния съд е съобразено с ТР1 № от 6.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че съдружникът може да предявен иск по чл.431, ал.2 ГПК за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, но трябва да докаже правен интерес. Правният интерес се извежда от конкретните факти, от изложените от ищеца обстоятелства. Правилността на изводите за тяхната оценка не може да бъде проверявана във фазата на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, защото касационните основания за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за достъп до касация по чл.281, ал.1 ГПК.
Даденото в ТР № 1/2002г. разрешение по въпроса за правния интерес от предявяване на иска по чл.431, ал.2 ГПК за съдружника обосновава извод за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не издлага съображения за наличието на някой от хипотезите на тази разпоредба / т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ и необходимостта от промяна на съдебната практика по поставения от него правен въпрос. Само цитираните на разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК не обуславя приложението й.
Касаторът не формулира въпрос в частта на въззивното решетние, с което е потвърдено решението на Пернишкия окръжен съд, с което е прекратено производството по иска по чл.97, ал.1 ГПК отм., достатъчно основание съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС да не се допуска до касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №239/14.02.2011г., постановено по в.гр.дело № 468/2010 г. на Софийския апелативен съд,гражданска колегия, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: