5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 27.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 3415/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 509 от 30.09.2014 г. по гр.д.№ 2054/2014 г. на районен съд Д. е възстановена запазената част на М. Д. К. от наследството на П. В. З., като е признато за установено по отношение на Д. Х. З. и П. Х. И., че ? ид.ч. от извършеното в полза на техния наследодател Х. Д. З. дарение с нот.акт № 117/ 74г. на първия етаж от жилищна сграда в [населено място] накърнява запазената част на ищцата, поради което връща тази част в наследството, а осъжда М. К. да им заплати на основание чл.36, ал.2 ЗН сумата 15 030, 36 лв.
С решение № 52/ 26.02.2015 г. по гр.д.№ 723/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено в частта относно възстановяване на запазената част, а в частта относно присъдената сума по чл.36, ал.2 ЗН същата е намалена от 15 030 лв. на 7516 лв.
Д. Х. З. и П. Х. И. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд и в двете му части. Поддържат, че размерът на масата на наследството е определен неправилно, като не е спазен редът по чл.31 ЗН. Не са прибавени три дарения, извършени приживе от наследодателката, както и не са прихванати тези от тях, направени в полза на ищцата. Стойността на дарените имоти не е определена според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството. Считат, че в случая не е приложим чл.36, ал.2 ЗН, а следва да намери приложение първата алинея на чл.36 ЗН, като запазят дарения имот. Твърдят, че е допуснато и нарушение на процесуалните правила, като неправилно е отказано да се приеме едно писмено доказателство /н.а.№ 34/ 69г./ и да се назначи нова експертиза, нарушени са и правилата за разпределение на доказателствената тежест. В резултат на това е постановено необосновано решение, което е и в нарушение на материалния закон.
Правните въпроси, по които се иска разглеждане на жалбата са следните: 1.Въпросът за разпределяне на доказателствената тежест и приложението на преклузията по чл.133 ГПК, като по този въпрос се твърди противоречие с решение от 5.03.2010 г. по гр.д.І№ 667/ 2009г. на Кюстендилски окръжен съд, р.№ 19/ 26.01.2009г. по гр.д.№ 5896/2007г., ІV г.о., р.№ 81/ 20.04.2012 г. по гр.д.№ 937/2011 г., ІІ г.о., р.№ 8/ 5.01.2015 г. по гр.д.-№ 15534/ 2013 г. и р. от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 7545/2013 г. на СГС- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
2.Въпросът за изискването на чл.30, ал.1 ЗН за прихващане на даренията, направените в полза на наследника с право на запазена част, който иска намаляване на дарението.
3.Въпросът за реда по чл.31 ЗН за определяне разполагаемата и запазената част от наследство и
4.Въпросът за приложението на чл.36, ал.2 ЗН и за размера на сумата, с която се възмездява надареният, като по тези три въпроса се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът не е приложил служебно императивни правни норми. С оглед на изложеното основанията за допускане на касационно обжалване по тези въпроси следва да се квалифицират като такива по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставя и въпросът „ Какъв е размерът на разполагаемата част, с който следва да се възмездят ответниците, когато е приложима разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗН, като се има предвид, че законодателят изрично не е посочил в тази норма дали заветникът или надареният е наследник, призован към наследяване или е трето лице?”
Ответницата М. Д. К. оспорва жалбата, като счита че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С нот.акт № 117/ 74г. съпрузите П. и Д. З. са дарили на сина си Х. Д. З. собствения си недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност и представляващ първи етаж от жилищна сграда в [населено място]. Д. З. е починал през 1992 г., а П. З.- през 2009 г. Синът Х. З. е починал през 2003 г. и е наследен от съпруга и две деца. Освен сина Х. съпрузите имат и дъщеря М., която счита, че с извършеното в полза на брат й дарение е накърнена запазената й част от наследството на нейната майка П. З., представляващо ? ид.ч. от дарения първи жилищен етаж. По делото има също така данни, че с нот.акт № 34/ 69 г. на дъщерята М. е отстъпено правото да надстрои втория етаж на сградата, а с два нотариални акта № 116/ 74 г. и 47/ 79г. на двамата -М. и Х., е подарена и по една гаражна клетка. Отделно от това след смъртта на Х. З. неговата съпруга Й. Х. З., като счита че притежава по наследство от съпруга си Х. 3/6 ид. ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от първия етаж на сградата, ги дарява с нот.акт № 37/2011 г. на двете им деца П. Х. И. и Д. Х. З.. При горните обстоятелства ищцата М. К. е твърдяла, че с извършеното през 1974г. в полза на брат й Х. дарение е накърнена запазената й част от наследството на майката и е поискала възстановяване на тази запазена част чрез намаляване на дарението. Искът е насочен към двамата ответници, които са деца на Х. З. и го заместват при откриване на наследството през 2009г. на неговата майка, тъй като същият е починал преди нея.
След като е изчислил на колко възлиза масата на наследството на П. З., съдът е определил размерът на запазената част на ищцата и на разполагаемата част на наследодателката, преценил е че в случая намира приложение чл.36, ал.2 ЗН, тъй като надареният син е наследник със запазена част и след като е пресметнал, че стойността на дарения имот надвишава разполагаемата и неговата запазена част взети заедно, постановил, че имотът следва да се върне в наследството, а ищцата да възмезди ответниците със сумата 7 516 лв.
При определяне масата на наследството не са прибавени трите дарения- на правото на суперфиция и на две гаражни клетки, като за първото дарение съдът е приел искането за преклудирано, тъй като доказателствената тежест за установяването му и включване в масата на наследството е била на ответниците, а те не са го заявили в отговора към исковата молба. За другите две дарения е прието че те са малозначителни и не биха оказали влияние върху размера на запазената, респ. разпологаемата част от наследството.
С оглед на изложеното и в рамките на поставените от касаторите правни въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд са определящи за крайния изход на делото, а даденото им разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, което обуславя допускане на жалбата до разглеждане.
По въпроса за разпределяне на доказателствената тежест при иск по чл.30 ЗН решението на въззивния съд не противоречи на това което се приема в съдебната практика, а именно че интерес от установяване по-голям обем и стойност на наследствената маса чрез включване и на друго имущество, освен посоченото от ищеца, има ответникът по този иск, респ. негова е и доказателствената тежест според правилото на чл. чл. 154 ГПК, че всеки следва да докаже фактите, от които черпи изгодни последици. В този смисъл са напр. р № 1144/26.11.2008 г. по гр. д. № 4899/2007 г. V г.о., р. № 1180 от 1.11.2000 г. по гр. д. № 1505/1999 г., II г. о., р. № 156 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 5392/2007 г. и др.
В представеното от касаторите решение № 19/26.01.2009 г. по гр. д. № 5896/2007 г. IV гр. о. на ВКС съдът се е произнесъл най-общо по въпроса какво следва да се установи в производството по чл. 30 от ЗН, затова това решение не формира противоречива практика и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на обжалването и по въпроса за приетото от съда преклудиране на искането да се включи дарението на право на строеж по нот.акт № 34/69 г. в наследствената маса, тъй като това обстоятелство е било известно на касаторите от друго водено между същите страни дело, /видно от опр.№ 280/ 17.04.2012 г. по гр.д.№ 57/ 2012 г. на ВКС, 1 г.о./ и те са могли да го заявят в отговора към исковата молба. Затова в случая не е налице противоречие и с т.2 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК за правомощията на въззивния съд.
По втория, третия и четвърти въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в тези части решението противоречи на задължителната съдебна практика относно формиране на наследствената маса, прибавяне и прихващане на даренията и тяхната оценка, както и относно приложението на чл.36 ЗН. Тази материя се регулира от императивни правни норми, а неприлагането им от въззивния съд противоречи на т.1 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което по тези въпроси обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът, зададен при основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не води до допустимост на обжалването, тъй като е неотносим към настоящия спор, по който надареният е и наследник със запазена част, чиито права се уреждат в чл.36, ал.2 ЗН.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Д. касационно обжалване на решение № 52/ 26.02.2015 г. по гр.д.№ 723/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС и да представят в съда вносния документ за 40 лв.държавна такса, с едноседмичен срок за изпълнение, считано от получаване на съобщението, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: