О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
Гр.София, 28.11.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 810 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу Решение № 163/ 02.07.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 212/12 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 1344/ 20.12.2011 г. по гр.д.№ 1252/11 г. на Старозагорския районен съд, с което е уважен предявеният от С. Г. Д. и Г. И. К. против [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищците върху дворно място в [населено място], [улица], на площ от 507 кв.м., с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният установителен иск за собственост бъде отхвърлен.
В обективираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са два процесуалноправни въпроса, произнасянето по които е поставено в основата на правните изводи на въззивния съд. Първият от тези въпроси е свързан с преценката за доказателственото значение на представеното по делото венчално свидетелство от 1955 г., според което И. Г. и Р. А. са сключили църковен брак, след като са сключили брак “съгласно гражданския закон”, предвид липсата на представен по делото акт за гражданско състояние, удостоверяващ сключването на гражданския брак. Според касатора, този въпрос е от решаващо значение за материалноправната легитимация на ищците, чиито собственически претенции се основават на твърдението, че са наследници по закон на И. Г. К., придобил имота чрез договор за покупко-продажба през 1955 г. Според изложеното в касационната жалба, изводът на въззивния съд, че между И. Г. и Р. А. е имало сключен граждански брак и на това основание втората от тях се явява наследник на първия, вследствие на което процесният имот е бил придобит от наследниците й след нейната смърт, е формиран в противоречие с практиката на ВС и ВКС, при което произнасянето по него от касационната инстанция в настоящото производство би било и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вторият въпрос, който според касатора е от обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се отнася до обвързващото значение на влязъл в сила административен акт на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с който са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ за землищата в [община], сред които и имотът, предмет на спора. Поддържа се, че в отклонение от практиката на ВКС по чл.290 ГПК въззивният съд е отказал да зачете правните последици на този акт, като приеме, че по отношение на процесния имот е изпълнен фактическия състав на чл.19, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗ, поради което е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационната жалба- С. Г. Д. и Г. И. К. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не е налице. Действително, за да уважи предявения установителен иск за собственост, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, е приел, че ищците са наследници по закон на първоначалния собственик на процесния имот- И. Г. К., с когото майката на ищците- Р. А. е сключила брак през 1953 г., като след смъртта си е бил наследен от нея и от роденото от брака им дете Г. И. К., а на свой ред починалата през 1997 г. Р. А. е била наследена от низходящите си в лицето на ищците С. Г. Д. и Г. И. К.. Противно на поддържаното в касационната жалба обаче, изводът на въззивния съд за наличие на граждански брак между И. К. и Р. А. не се основава единствено на представеното по делото венчално свидетелство от 1955 г., а на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като решаващо значение е отдадено на материалната доказателствена сила на протокола за съдебна делба-спогодба от 1964 г., според който Р. А. е действала лично и като законен представител на малолетния Г. И. К., т.е. имала е качеството на наследник на лицето, чието имущество е било предмет на делбата- И. Г. К.. В мотивите си въззивният съд не е изложил съображения, според които венчалното свидетелство да има качеството на официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателства сила, а същото само е обсъдено наред с другите данни по делото- очевидно като косвено доказателство за наличието на граждански брак предвид разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗЛС, според която черковен обред може да се извърши само след като се представи на свещенослужителя препис от акта за женитба. По изложените съображения следва да се приеме, че въпросът за доказателственото значение на венчалното свидетелство при формиране на преценка за наличие на граждански брак между лицата, бракосъчетали се чрез извършване на черковен обред, не е от обуславящо значение за изхода на делото, поради което по отношение на този въпрос не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Без значение за материалноправната легитимация на страните по спора е и въпросът за обвързаността на гражданския съд от влезлия в сила административен акт, с който процесният недвижим имот е признат за общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ. В съответствие с материалния закон въззивният съд изобщо не е обсъждал този въпрос, доколкото издаването на административен акт, с който даден имот се определя като общински, е очевидно непротивопоставимо на действителния собственик- аналогично на хипотезата, в която общината актува като свой собствен имот, който принадлежи на трето лице, и следователно наличието на такъв акт е без значение за изхода на делото. Въпросът, дали спорният имот е от категорията имоти, попадащи в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, е въпрос по съществото на спора, при което въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд дължи преценка, дали имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ- в който случай може да стане общински, ако не е заявен от правоимащите лица или границите му, макар и да е възстановен, не могат да бъдат установени на място /чл.45в, ал.10 ППЗСПЗЗ/, респ. изпълнена ли е процедурата по възстановяване на собствеността като елемент от фактическия състав, обуславящ материалноправната лагитимация на ищците. С оглед изложеното, основания за допускане на касационно обжалване не са налице и по втория формулиран от касатора правен въпрос относно обвързаността на гражданския съд от влязъл в сила административен акт по чл.19 ЗСПЗЗ в полза на общината като страна по спора за собственост.
Предвид изложеното, поддържаните от касационния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 163/ 02.07.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 212/12 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, по касационната жалба на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: