3
ч. гр. д. № 4613/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 604
София, 29.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 4613/2014година.
Производството е по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от С. Д. М. и Н. Е. М. срещу определение № 531 от 12.06.2014 г. по гр. д. № 302/2013 г. на Разградски окръжен съд, с което е изменение решение № 48 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 302/2013 г. на Разградски окръжен съд в частта за разноските, като присъдените за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателките са намалени от 1700 лв. на 921.00 лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3, изр. второ във вр. с чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Въззивно гр. д. № 302/2013 г. на Разградски окръжен съд е било образувано по въззивна жалба, подадена от ответниците по иска М. и Н. Х.. С решение № 48 от 15.04.2014 г. Разградски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение и е отхвърлил възражението на ответниците за признаване правото им на задържане върху имота, който следва да ревандикират, до заплащане на направени от тях подобрения в него. Съобразно изхода на въззивното производство е осъдил въззивниците Х. да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски за правна защита и съдействие в размер на 1700 лв. С обжалваното определение, постановено по искане на въззивниците, основано на възражение за прекомерност, Разградски окръжен съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е изменил решението си в частта за разноските, като е приел, че предметът на спора не представлява особена правна сложност, поради което уговореното и платено възражение за въззивната инстанция е било прекомерно. Съобразявайки данъчната оценка на имота, предмет на иска, и фактическата и правна сложност на спора, е намерил, че минималното възнаграждение определено по чл. 7, ал. 6 от Наредбата № 1 за минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 921.60 лв., който е съответстващ и достатъчен и е присъдил възнаграждение до този размер.
Касационният довод е за това, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е следвало да съобрази и разпореденото с § 2 от ДР на Наредба № 1, повеляващ че адвокатското възнаграждение не може да е по-малко от трикратния размер на възнагражденията, посочени в нея.
Доводът е неоснователен. Въззивният съд е съобразил трайната практика на ВКС, която приема, че адвокатското възнаграждение се определя в размер не по-малък от определения в чл. 36 ЗА. Цитираната Наредба № 1 е издадена на основание законова делегация, в изпълнение на която Висшият адвокатски съвет е упълномощен да издаде Наредба за размера на минималните адвокатски възнаграждения за различните видове правни услуги. Нормата на чл. 36 ЗА не делегира права за определя размера на адвокатското възнаграждение, когато той се определя от съда по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което разпореденото с §2 от ДР на Наредба № 1 е извън законовата делегация и не обвързва съда.
Съдът е длъжен да прилага само разпореденото с чл. 36 ЗА и правилата за прилагането му, установени с Наредба № 1. Това е и разрешението дадено в т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното определение е постановено при точно прилагане на закона и задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за отмяната му. Жалбата като неоснователна ще бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 531 от 12.06.2014 г. по гр. д. № 302/2013 г. на Разградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: