ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 604
София, 30.05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4209 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А.П. като процесуален представител на Ц. С. Т. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 11.V.2016г. по в.гр.д. № 2439/2014г.
Ответникът по касационната жалба П. С. Н. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Св.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 11.V.2016г. САС е потвърдил решението на СГС от 23.ІV.2014г. по гр.д. № 17922/2011г., с което е отхвърлен предявеният от Ц. Т. срещу П. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди от огнестрелна рана в дясна подбедрица, нанесена на 02.Х.2010г., с лихва от същата дата, и в тежест на ищеца са присъдени разноски.
За да постанови решението, съдът е взел предвид, че ищецът, сега касатор, е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 5247/2012г. на СРС за извършени шест деяния при условията на продължавано престъпление на неустановени дати през м.септември и на 02.Х.2010г., изразяващи се в отнемане от владението на ответника Н. /на последната дата – опит за отнемане, останал недовършен поради независещи от него причини – намесата на Н./ без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои на различни конкретно посочени вещи от работилницата му на обща стойност 4560.72лв. Според мотивите към присъдата на 02.Х.2010г. ищецът и съучастникът му трето лице отново отишли в имота на ответника, за да вземат 44 пръчки калай, като действията им били забелязани от Н., който поради многобройните кражби се бил скрил и чакал да залови извършителите им, извикал им „С., ще стрелям”, но в този момент изваден от някого от двамата метален предмет го изплашил, той стрелял в земята. Взето е предвид и че по одобрено от СРС споразумение по НОХД № 9379/2011г. ответникът се е признал за виновен за държане на огнестрелно оръжие и че на 02.Х.2010г. в дворното си място е прострелял с ловна пушка ищеца в дясната подбедрица, причинявайки му средна телесна повреда, довела до трайно /повече от 30 дни/ затруднение в движенията на десен долен крайник. Прието е, че определението за одобряване на споразумението има значението на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът, при което е доказано наличието на деликт, причинен от ответника по отношение на ищеца. Присъдата не е задължителна за съда относно поведението на пострадалия, тъй като то не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, а преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд. Задължителна е и присъдата по НОХД № 5247/2012г. и тъй като с нея безспорно е установено, че ищецът е отнел от ответника движими вещи на обща стойност 3774лв., възражението на последния за прихващане с посочената сума следва да бъде уважено. Въз основа на гласни доказателства, на единична /основна и допълнителна/, тройна и повторна тройна съдебномедицински експертизи /назначавани и приети с оглед изясняване дали двигателните и съдови увреждания на ищеца са в причинна връзка с болест на Бюргер – по заключението на единичната експертиза, или с огнестрелната рана – по заключенията на тройната и повторната тройна/ е прието за безспорно установено, че травмите от огнестрелната рана с последвалите ги съдови и двигателни увреждания /некроза на 4-ти и 5-ти пръсти на дясното ходило, наложила ампутацията им, анкилоза /трайно обездвижване/ на дясната глезенна става /конско стъпало/, дясно ходило в трайно състояние „еквинус” /в шпиц/ от настъпила трайна контрактура на глезена, дясната подбедрица изцяло хипотрофична, с намален обем на мускулатурата, обезобразена от множеството хирургични интервенции, с трайни груби обширни белези и дефекти на меките тъкани, дясно ходило трайно деформирано и извито навътре, трудно придвижване с патерици/ са в пряка причинно-следствена връзка със средната телесна повреда, нанесена от ответника, тъй като пострадалият не е страдал и не страда от болест на Бюргер; че Т. не може да се движи нормално, но може да извършва работа при щадящ режим – седяща работа при индивидуални условия на труд; до настоящия момент той е претърпял 3 основни оперативни интервенции с хоспитализации и евентуално множество такива в амбулаторни условия, не е приемал съдоразширяващи лекарства и не е спазвал хигиенно-двигателен режим, поради което състоянието му е усложнено от възпалителен процес; при нормални условия травмите би следвало да отзвучат до 3 месеца, но в случая са налице трайни увреждания с необратим характер, не подлежащи на възстановяване.
Прието е за основателно възражението на ответника за съпричиняване – въз основа на влязлата в сила присъда се установява, че ищецът е провокирал ответника многократно /шест пъти/, като влизал в негова недвижима собственост – работилница за ремонт – с намерение да краде движими вещи; за да избегне кражбите Н. подавал сигнали в полицията и поставил висока ограда, която не спряла крадците; намаляла клиентелата на ответника поради изчезването на оставени при него за ремонт вещи, както и флексове и електрожени; Н. претърпял силен стрес, станал нервен и раздразнителен, изпитвал страх за собствеността си и неприкосновеността на дома, не можел да спи продължително време, и в крайна сметка стрелял по пострадалия при условията на неизбежна отбрана. При тези обстоятелства съпричиняването е определено на 2/3, тъй като ищецът не просто допринесъл за вредите, но ги провокирал, и то многократно, действията на Н. са предприети единствено и само поради престъпното поведение на ищеца, като е ирелевантно дали тези действия по отбрана са съответствали по интензитет на нападението или са го превишили.
При определяне размера на вредите, претърпени от ищеца /болки и страдания от пълно обездвижване за период около 3 месеца и трайно затрудняване движението на десния крайник/, съдът е взел предвид: младата трудоспособна възраст на ищеца /22 години през 2010г./, въпреки че не е работел, тъй като има завършен трети клас, инфлационните процеси в страната, причинена само една средна телесна повреда с много сериозни последици с три оперативни интервенции при хоспитализации и евентуално множество такива в амбулаторни условия, че при нормални условия травмите би следвало да отзвучат до около 3 месеца, но в случая са налице трайни увреждания с необратим характер, че не е приемал съдоразширяващи лекарства, не е провеждал адекватно лечение след първоначалната оперативна интервенция, не е спазвал двигателен режим, не е изпълнявал препоръките на лекуващите лекари, не се е явявал на контролни прегледи и последващи предписани интервенции, не е вземал предписаните му лекарства, довело до усложнение от възникнал възпалителен процес и ампутация на 4-я и 5-я пръсти на десния крак, респективно до невъзможността за нормално движение, а само с помощни средства, изпитания стрес от реалната възможност за много по-сериозни травми от огнестрелното оръжие. Прието е при тези обстоятелства, че обезщетение в размер на 18000лв. е съответно на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съобразявайки и приетия размер на съпричиняването с оглед наглото многократно влизане в имота на ответника и безнаказано отнемане на множество вещи в продължителен период при условията на рецидив въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение е в размер на 6000лв. От тази сума /въз основа на заявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане/ е приспадната стойността на откраднатите вещи 3774лв., както и 3000лв. обезщетение за причинени на ответника неимуществени вреди вследствие многобройните набези на ищеца над имота му и кражбата на негови и на негови клиенти вещи, довели до раздразнителност на ответника, разбит сън, страх за себе си и за семейството си, разбягване на клиентите му, довели до реална опасност от невъзможност да упражнява занаята си, с който изхранвал семейството си, при което е направен краен извод за отхвърляне на предявеният иск поради погасяването му чрез прихващане.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди произнасяне от въззивния съд по въпроси в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Първият въпрос „задължен ли е съдът да мотивира защо приема или не дадено експертно заключение при две противоречиви експертизи по еднакви задачи и доказателствен материал” е обоснован с игнориране на тройната СМЕ и че изводът за съпричиняване е направен, без да се подкрепя от експертизите. Така поставеният въпрос е неотносим към произнасяне от въззивния съд, обусловило изхода на спора. Първо, съдът не е игнорирал, а е взел предвид всички представени и приети съдебно-медицински експертизи – единична, тройна и повторна тройна. Второ, касаторът не сочи конкретните противоречия между експертизите, налагащи обосноваване от въззивния съд възприемането на едно от заключенията по тях, а това е пречка за преценка от касационния съд относно значението на поставения въпрос за изхода на делото. Трето, именно във връзка с противоречието между единичната и тройната експертизи относно причината за съдовите проблеми, довели до ампутация, е назначена повторна тройна експертиза, като на базата на тройните експертизи е направен извод в съответствие с твърдението на касатора-ищец, че претърпените от него вреди са в причинна връзка с нанесената му от ответника огнестрелна рана. И четвърто, изводът за степента на съпричиняване от страна на ищеца на претърпените вреди не е основан на заключенията на медицинските експертизи, а само на многократното провокиране от него на ответника с влизането в неговата работилница с осъществяване на намерението си да краде движими вещи на обща стойност 3774лв. При тези обстоятелства не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Вторият въпрос „задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, по отношение на експертизите да посочи дали ги приема или не, като ги обсъди във връзка с останалите доказателства” е бланкетен. В него не се съдържат доказателствата, които според касатора не са взети предвид от въззивния съд и не са преценени във връзка с останалите при постановяването на решението, а това е пречка за преценка за значението на въпроса за изхода на делото, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване. Освен това съдът е обсъдил всички представени по делото медицински експертизи, включително допуснатите от него тройна и повторна /от други три вещи лица/ такива, изготвени въз основа на представената по делото медицинска документация и медицински прегледи, и е посочил, че ги приема като обективни и компетентно дадени.
Третият въпрос „може ли съдът да уважи възражение за съпричиняване, без действията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилата вреда” е обоснован с твърдение, че не било установено ищецът да е застрашил по какъвто и да било начин живота или телесната неприкосновеност на ответника или негови близки. Въпросът не е основание за допускане на касационно обжалване. В редакцията му без обосновката произнасянето по него от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие със сочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 762/2010г. ІІ ТО, според която релевантен за съпричиняване е онзи установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. А въпросът в контекст с обосновката му е неотносим към извода на въззивния съд, че съпричиняването се изразява в неправомерните действия на ищеца чрез многократно провокиране на ответника с влизане в недвижимата му собственост с намерение да краде. Следва да се посочи и че няма произнасяне с атакуваното решение дали само застрашаването на живота или телесната неприкосновеност на делинквента или на негови близки, но не и на имуществото му, обуславя съпричиняване.
В изложението се твърди и произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по гр.д. № 1243/2009г. ІІІ ГО, според която установените в мотивите към присъда факти извън посочените в чл.300 ГПК не са задължителни за гражданския съд. Това било така, тъй като представените от ответника мотиви към присъдата по НОХД № 5247/2012г. не били относими към настоящото дело, но първоинстанционният съд, допускайки съществено процесуално нарушение, ги приел, обсъдил ги и въз основа на тях постановил решението си. Така поставеният въпрос е обоснован с процесуално нарушение на първоинстанционния съд, проверка на чиято дейност ВКС не извършва. Въпросът, обаче, е и бланкетен, защото не са посочени фактите извън тези по чл.300 ГПК, които са съобразени при разрешаването на спора. С оглед на това и относно този въпрос е невъзможна преценката за значението му за изхода на делото, поради което и по него касационно обжалване не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 700лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.VІІ.2016г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, № 954 от 11.V.2016г. по гр.д № 2439/2014г.
ОСЪЖДА Ц. С. Т. от София да заплати на П. С. Н. от с.гр. 700лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: