4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр. София, 31.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4626 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Ф. М., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. Н., против определение № 3589 от 19 ноември 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 4896/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено определение № 19777 от 26 септември 2018 г., постановено по гр.д. № 11605/2018 г. по описа на Софийския градски съд за оставяне без уважение на молба на М. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса, по предявен от него срещу С. о. иск.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че ищецът е физическо лице, което няма финансови възможности да заплати дължимата държавна такса по предявения от него иск, като неосвобождаването му от това задължение ще доведе до лишаването му от право на иск, отказ от правосъдие и невъзможност да защити свои законни интереси. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса дали при освобождаване от държавна такса на хора в затруднено материално положение следва да се бюрократизира процедурата и да се представят удостоверения от НОИ, от данъчните, от Агенция по вписванията, от болниците, трудови договори, или следва да се постановява само въз основа на подадената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да не се стига до положение да се отказва на ищеца воденето на делото, поради невъзможността му да внесе държавна такса, като произнасянето е в противоречие с практиката на ВКС според определение № 161 по ч.т.д. № 531/2016 г., ІІ т.о., и въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното определение се приема, че при разглеждането на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. Констатирано е, че по делото е представена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за семейното, здравословно и материално положение на ищеца, но предвид твърденията в исковата молба, заявените в декларацията данни и изявления на пълномощника му в молба, не се установяват твърдените факти, както и че ищецът не е в състояние да замести поисканите от съда удостоверения, издадени от съответните институции за преценка наличието на предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса. Заключено е, че след като първоинстанционният съд е указал на частния жалбоподател да представи доказателства за материалното си положение и имущественото си състояние, и след като същият не е изпълнил в определените срокове указанията на съда, то молбата му за освобождаване от държавна такса в производството правилно е оставена без уважение.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт е съобразено с константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, включително цитираната такава. Съдът извършва преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на съдебни такси и съдебни разноски, изхождайки и от ангажираните по делото доказателства за имущественото положение, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други относими към издръжката и разходите данни, обуславящи възможността да се поемат съдебните разноски по делото. Преценката за наличие на основания за освобождаване на страна от внасяне на такси и разноски по делото с оглед на твърдение за затруднено материално състояние на лицето, което я дължи, винаги е съобразена с данните и/или доказателства по делото, касаещи принципно материалните възможности за заплащане на тези задължения на страната молител, в контекста на тези обстоятелства и данни извън декларираните. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, като едва след отстраняване на съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта, с който се произнася по искането. Според тълкуването, дадено в определение № 66 по ч.гр.д. № 136/2016 г., ІV г.о., ВКС, ако въпреки дадените ? от съда изрични указания страната не представи доказателства в подкрепа на декларираните от нея обстоятелства, то следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното ? имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя соченото тълкуване.
В конкретния случай първоинстанционният съд е сезиран с иск от М. против С. о. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от паднала върху автомобила на ищеца топола. В исковата молба се навеждат твърдения, че процесният инцидент е настъпил след като ищецът си е тръгнал от работа и след приключване на работното време, а в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК се правят изявления, че ищецът не получава заплата или друг доход. С исковата молба е представена психиатрична консултация, според която ищецът не страда от психично заболяване. Въз основа на горното съдът е дал указания за представяне на удостоверения, издадени от съответните институции, с оглед наведените твърдения, че молителят не е в състояние да реализира доходи от трудова дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст. Изявленията на пълномощника на ищеца, направени в молба от 20 септември 2018 г., че ищецът е безработен, тъй като след инцидента има здравословни проблеми, не могат да заместят необходимите доказателства за преценка наличието на предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса. Въззивният съд не се е отклонил от цитираната по-горе практика на ВКС, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението му по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно наличието на такава практика изключва възможността за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не са изложени твърдения за необходимостта от промяна и осъвременяване на същата (сравни разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3589 от 19 ноември 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 4896/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: