3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
С., 04.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 445/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 879 от 8.ХІ.2011 г. по ч.т.д. № 775/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 7647 от 20.V.2011 г. по ч.гр.д. № 4301/2011 т. на СГС, с което е оставено без уважение възражението по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 45 537/2010 г. на СРС, 66 [населено място] прави оплакване, че определението е незаконосъобразно и поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, което налага ВКС да уеднакви съдебната практика, вместо което ВКС е възприел съдебна практика за необжалваемост на определенията по чл. 423 ГПК. Иска определението да се отмени и да се допусне до разглеждане частната му жалба срещу въззивното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 7647 от 20.V.2011 г. по ч.гр.д. № 4301/2011 т. на СГС, с което е оставено без уважение подаденото възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Изложени са съображения, че частната жалба е недопустима, тъй като определението на въззивния съд по чл. 423 ал. 1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол – не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 1 ГПК – в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка (т.2), и актът няма характер на преграждащ развитието на делото (т.1). Съдът е посочил, че с определението по чл. 423 ал.1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона прави последици, целещи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване вземането по нея. Заключил е, че доколкото правомощията на компетентния съд в производството по чл. 423 ГПК, не са свързани с проверка правилността на първоинстанционния акт, постановен в рамките на заповедното производство (т.е. същият не действа като въззивна инстанция), нито с даване разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да се обоснове и с разпоредбите на чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК.
Определението е правилно. Не подлежи на касационно обжалване определение по чл. 423 ал. 1 ГПК, с което въззивният съд не е приел възражението на длъжника против заповедта за изпълнение. Производството пред въззивния съд по възражение на длъжника по реда на чл. 423 ал. 1 ГПК е извънинстанционно производство за отмяна на заповед за изпълнение, основанията за което са свързани с лишаването на длъжника от възможността да оспори вземането. Когато са налице предпоставките по чл. 423 ал. 1 ГПК и съдът приеме възражението, се възстановява положението, което би съществувало, ако длъжникът е подал в срок възражението по чл. 414 ГПК. В производството по чл. 423 ГПК за отмяна, ако са налице изчерпателно изброените в закона хипотези, свързани с редовното връчване на заповедта за изпълнение и особени непредвидени обстоятелства, които са препятствали подаването на възражение по чл. 414 ГПК, съдът не действа като същинска въззивна инстанция. Не се касае за определение от посочените в чл. 274 ал. 1 ГПК – определението не прегражда по – нататъшното развитие на делото, тъй като не слага край на заповедното производство, нито се касае за определение, обжалването на което да е предвидено в закона. С оглед правомощията на съда в производството по чл. 423 ГПК, който не действа като въззивна инстанция, нито разрешава по същество други производства (заповедното) и не прегражда тяхното развитие, а извършва проверка в рамките на възложени му от закона правомощия в извънинстанционно производство за охрана правата на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и оспорването й, определението по чл. 423 ГПК не подлежи на касационно обжалване и на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК.
В този смисъл е практиката, създадена от ВКС по въпроса за недопустимостта на касационна жалба срещу определение по чл. 423 ГПК: Опр.№317/30.ІV2010 г. по ч.т.д.№280/2010 г., Опр.№724/ 18.ХІІ. 2009 г. по ч.т.д.№598/2009 г., Опр.№723/18.ХІІ.2009 г. по ч.т.д.№614/ 2009 г., Опр.№249/1.ІV.2010 г. по ч.т.д.№ 209/ 2010 г., Опр.№201/17.ІІІ. 2011 г. по ч.т.д.№ 127/2011 г., Опр.№222/23.ІІІ.2011 г. по ч.т.д.№ 149/ 2011 г., Опр.№ 826/26.ХІ.2010 г. по ч.т.д.№888/ 2010 г., Опр.№470/ 30. V.2010 г. по ч.т.д.№ 337/2010 г., Опр.№14/ 13. І.2010 г. по ч.гр.д.№ 653/ 2009 г., Опр.№434/23.VІ.2010 г. по ч.т.д.№ 275/ 2010 г., Опр.№176/7.ІІ. 2011 г. по ч.т.д.№ 869/2010 г. и др.
Тъй като обжалваното определение е постановено по частна жалба на основание чл. 274 ал. 2 ГПК, несъстоятелен е доводът на частния жалбоподател, че с него ВКС на основани е чл. 280 ал.1 ГПК е следвало да уеднакви съдебната практика по чл. 423 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 879 от 8.ХІ.2011 г. по ч.т.д. № 775/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: