4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
[населено място], 06.12.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1899/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. против решение 820/07.04.2017 г. по гр.д.№ 3905/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.06.2016 г. по гр.д.№ 12405/2014 г. на Софийски градски съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск, с правно основание чл.228 ал.1 т.2 б.”а” КЗ / отм./ , за присъждане на ищеца обезщетение за търпими неимуществени вреди, в причинна връзка с настъпило по вина на водач на лек автомобил, за който не е била сключена валидна задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, пътнотранспортно произшествие на 09.07.2013 г., в размер над присъдения от първоинстанционния съд и до предявения от 82 500 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД – досежно приетото 1/2 съпричиняване на претърпените вреди от страна на пострадалия / като пътувал в превозното средство без поставен предпазен колан /, както и в противоречие с чл.52 ЗЗД, досежно определения – изключително занижен спрямо определимия справедлив – размер на дължимо обезщетение. Счита, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на факта, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан , доколкото съдът се е позовал на обстоятелството,че на задната седалка са пътували четирима, вместо допустимите трима пътници. В този смисъл, страната счита, че съдът се е обосновал с предположение , а не и с обективно установен факт за непоставен от този именно пътник предпазен колан.
Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,тъй като поставените въпроси са конкретни и като фактологични не предпоставят общозначим отговор , независимо от фактите и обстоятелствата по конкретното дело, съответно – нямат характеристиката на правни въпроси.Претендира разноски, на основание чл. 78 ал. 3 вр. с ал.8 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ответника – К. А. М. – оспорва касационната жалба , с преобладаващи съображения по същество , в подкрепа на правилността на изводите на въззивния съд.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е претендирал обезщетение за търпими неимуществени вреди ,в причинна връзка с ПТП от 09.07.2013 год., настъпило по вина на водача на лек автомобил – конституираният като трето лице помагач на ответника К. М. – за който няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите. Обезщетението е предявено в размер на 82 500 лева, в съответствие с претърпените две средни / счупване на дясна лопатка и контузия на бял дроб / и една тежка / черепно-мозъчна травма / телесни повреди. Ответникът е оспорвал размера на претендираното обезщетение , като е противопоставил и възражение за съпричиняване, поради непоставен от пострадалия предпазен колан. Първоинстанционният съд е приел, че справедлив размер на дължимото обезщетение е сумата от 50 000 лева , както и че е доказано съпричиняване от пострадалия, определено в степен от 1/2. Като е съобразил и вече заплатени от ответника 17 500 лева, е приел, че дължимо от Гаранционен фонд е обезщетение от 7 500 лева, до който размер е уважен предявеният иск.
Ищецът е обжалвал, с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. Относно извода за доказано съпричиняване е противопоставил довода, че за същото не е проведено пълно и главно доказване / въпреки че първоинстанционният съд се е позовал на разпитани по делото свидетели, заявили изрично обстоятелството, че пострадалият не е пътувал с предпазен колан / , както и с довода , че дори да би било доказано пътуване с непоставен предпазен колан, за да се приложи нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е било необходимо да се установи безспорно ,че конкретните увреди не биха настъпили ако пострадалият бе ползвал предпазен колан. Ищецът – въззивник не е поискал събиране на доказателства, в подкрепа на този си довод ,а видно от отговора на ответника – същият оспорва носена от него доказателствена тежест за този факт.
Въззивният съд е приел, че съпричиняването в приетия от първоинстанционния съд размер е доказано, като е изхождал от установеното по делото обстоятелство,че на задната седалка на автомобила, където се е намирал и пострадалия ,към момента на ПТП са пътували общо четири, вместо допустимите 2+1 лица . Приел е, че от заключенията на съдебномедицинската и съдебнотехническата експертизи е установим механизма на нанасяне на увредите и същият е предпоставен от свободното движение на тялото на пострадалия в купето на автомобила, възможно именно при незастопоряването му с поставен предпазен колан. По същество липсва произнасяне по другия релевиран от въззивника – ищец довод : че за приемане на съпричиняване следва да се изключи възможността претърпените вреди да настъпят и при надлежно поставен обезопасителен колан, вкл. съобразно разпределението на доказателствената тежест за установяване на този факт.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК са формулирани следните два въпроса : 1/ За да се приеме за основателно възражение за съпричиняване , следва ли по делото да бъде проведено пълно и главно доказване на факта на съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия или е достатъчно да бъде внесено съмнение ? и 2 / Може ли съдът да направи извод за наличие, респ. липса на съпричиняване , въз основа на косвени доказателства , по логика от типа „ след като не е черно, значи е бяло „ ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , с решение № 198 по т.д.№ 3252/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС / впрочем цитирано като съобразимо досежно определения от съда справедлив размер на обезщетението, явяващ се изключително занижен спрямо определения в това решение на ВКС, при идентични телесни увреди , при това от настъпило през 2010 г. ПТП /, както и с формално цитиране на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Първият от въпросите не кореспондира с мотивите на въззивното решение, което не се позовава на възникнало съмнение за факта на неползван предпазен колан , а разглежда в подкрепа на извода за същия вида на настъпилите увреди и механизма на причиняването им – възможно при свободно движение на тялото в купето на автомобила , позовавайки се на заключенията на СМЕ и САТЕ. В този смисъл, само като аргумент в подкрепа на този факт е съобразено обстоятелството, че на задната седалка са пътували повече от необходимия, за да биха били гарантирани с предпазни колани, брой пътници. Следователно , първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Доколкото съобразените от съда доказателства, в подкрепа на факта за непоставен от ищеца презпазен колан, са по същество косвени доказателства / макар в първоинстанционното производство да са събрани и преки такива – свидетелски показания / , релевантен се явява втория от поставените въпроси, удовлетворяващ общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не се явява обоснован, обаче , допълнителния селективен критерий със соченото решение на ІІ т.о. на ВКС . Същото е дало отговор на правен въпрос за „ начина на определяне конкретната степен на съпричиняване„ , при това в аспект на възрастта на пострадалия, като явяваща се от значение спрямо дължимото от водача на МПС поведение, респ. изисквайки завишено внимание на същия. Решението не дава отговор на процесуалноправен въпрос за допустими, по установяване предпоставките за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, доказателствени средства, респ. вида на допустимите доказателства / само преки, преки и косвени или възможно и само косвени такива /, нито такъв отговор е даден в цитираните в самото него други решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване – в отговор на поставените въпроси – да е породило противоречива съдебна практика или непротиворечива такава,но изискваща преодоляване,като неправилна, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. По начало, никога не е имало съмнение, че пълното доказване на определен факт, може да се постигне и въз основа на съвкупност от само косвени доказателства , но преценката за това е строго индивидуална за всеки конкретен случай .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 820 / 07.04.2017 г. по гр.д.№ 3905/ 2016 г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА А. А. К., на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК и чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на Гаранционен фонд разноски за настоящото производство / юрисконсултско възнаграждение / , в размер на 100 лева .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :