О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 07 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1527/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Б. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Д. Р., против въззивно решение на Апелативен съд-П. № 526/4.11.2013 г., постановено по гр. д. № 787/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Окръжен съд-Пловдив № 162/29.04.2013 г., постановено по гр. д. № 45/2013 г., с което е отхвърлен предявения от Б. Д. С. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1, т. 4, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.07.2010 г. до окончателното изплащане.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че постановеното решение е в противоречие с трайната съдебна практика-ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, както и че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Формулиран е следният въпрос, уточнен от касационната инстанция: Когато Прокуратурата повдига и поддържа обвинение за по-тежко престъпление, а деецът е признат за виновен от съда за по-леко престъпление, при което на дееца са причинени значителни неимуществени щети, вследствие на законно определената мярка „задържане под стража”, следва ли Прокуратурата да носи отговорност?
За ответника по касация Прокуратурата на Република България не е изразено становище по повод жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК и е бил признат за виновен и осъден за същото деяние, но преквалифицирано от решаващия съд по чл. 131, ал. 1, т. 4 НК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая не е налице хипотеза на оправдаване на лицето по повдигнато обвинение за едно или повече от няколко изпълнителни деяния по смисъла на т. 11 от ТР № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, при която Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за незаконно обвинение относно деянието или деянията, за които лицето е било оправдано.
Не е налице и основанието за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2, хип. 1 ЗОДОВ, при наличие на което държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление в случай, че лицето е оправдано.
В конкретния случай за извършеното от ищеца едно изпълнително деяние е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Това деяние наказателният съд е преквалифицирал като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което на ищеца е постановена осъдителна присъда и му е наложено наказание „лишаване от свобода” ефективно. Затова по повдигнатия от касатора въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със закона и съдебната практика.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване по повдигнатия въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът не е обосновал наличието на предпоставките за допустимост на обжалването на това основание, така както са разяснени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-П., ІІ-ри граждански състав № 526/4.11.2013 г., постановено по гр. д. № 787/2013 г. по касационна жалба на ищеца Б. Д. С. ЕГН [ЕГН] от Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: