ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 604
София, 09.05.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 30 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ОДЗ „Д. ц.” [населено място], [община], приподписана от адвокат Д., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 13.VІІІ.2012г. по в.гр.д. № 572/2012г.
Ответницата по касационната жалба В. Г. Д. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 13.VІІІ.2012г. БОС е потвърдил решението на Б..РС от 23.ІV.2012г. по гр.д № 80/2012г., с което са уважени предявените от В. Г.Д. срещу ОДЗ „Д. ц.” [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че със заповед от 14.Х.2008г. на кмета на [община], издадена въз основа на решение на О. С., са закрити ОДЗ Б. [населено място] и ОДЗ К. [населено място] и е открито ОДЗ „Д.ц.” [населено място], като е разпоредено трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл.119, чл.123 и чл.328 КТ; че със заповед от 29.ХІІ.2008г. на кмета трудовото правоотношение с ищцата като директор на ОДЗ К. е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ – поради закриване на предприятието, което е отменено с влязло в сила решение по гр.д. № 443/2009г. на БРС и ищцата е възстановена на същата длъжност; че със заповед от 04.ІІІ.2010г. ищцата е допусната да изпълнява длъжността преди уволнението, като със заповед от 10.ІІІ.2010г. трудовото й правоотношение отново е прекратено поради съкращаване на щата, което е отменено с влязло в сила на 14.Х.2011г. решение по гр.д. № 1270/2010г. на БРС и тя е възстановена на длъжността „директор на ОДЗ „Д. ц.” [населено място]”; че със заповед от 14.ХІ.2011г. ищцата е уволнена от длъжността „директор на ОДЗ К.” поради съкращаване на щата, считано от същата дата; че с влизането в сила на решението по гр.д. № 1270/2010г. ищцата е възстановена автоматично на длъжността „директор на ОДЗ „Д. ц.”, като липсват данни за реално съкращаване на щата за тази длъжност от този момент до 15.ХІ.2011г., когато й е връчена новата заповед за уволнение, напротив, от 11.ІІІ.2010г. до настоящия момент длъжността се заема от временно изпълняващо я лице, изпълняващо я и след настоящото уволнение; налице е реорганизация на детските заведения, като ответникът не е ангажирал доказателства какво е новото щатно разписание и кои са съкратените длъжности. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, като неоснователно е оценено възражението на ответника във връзка със закриването на правните субекти ОДЗ Б. и ОДЗ К. и възникването на нов правен субект ОДЗ „Д. ц.” [населено място] – закриването на едното ОДЗ и откриването на другото само по себе си не е одстатъчно за обосноваване на съкращаване на щата, такова е възможно само при премахване занапред на длъжността „директор” поради преустановяване на съответстващата й трудова функция, а в случая се касае само за реорганизация, изразяваща се в закриване на ръководеното от ищцата и откриване на ново детско заведение; закриването не установява и трансформация на длъжността; доводите във въззивната жалба на ответника обосновават наличие на друго уволнително основание – закриване на двете детски заведения, което е разрешено с влязло в сила решение по гр.д. № 443/2009г.
В изложението на ОДЗ „Д. ц.” по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса дали ОДЗ „Д. ц.” е различен правен субект от ОДЗ К. в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Релевирани са съображения, че са закрити ОДЗ К. и ОДЗ Б. и е възникнал нов правен субект ОДЗ „Д. ц.” – техен правоприемник; че няма идентичност между ОДЗ К. и ОДЗ „Д. ц.” – извършено е сливане на двете детски заведения, а не вливане на ОДЗ Б. в ОДЗ К.; че поради закриването на двете заведения и възникването на нов субект трудовите правоотношения с директорите на закритите заведения е следвало да бъдат прекратени, тъй като не съществуват вече работодатели ОДЗ К. и ОДЗ Б.; с оглед на това правилно било прекратено правоотношението с ищцата, възстановена на длъжността „директор на ОДЗ К.”, който субект към момента на уволнението не е съществувал; имало реално съкращаване на щата на ищцата, създадена била нова длъжност ОДЗ „Д. ц.”, различна не само по наименование, но и по предмет на дейност и обхват; с оглед липсата на установена практика на ВКС по въпросите от обжалваното решение било налице основание за допускането му до касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият релевиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос „дали ОДЗ „Д. ц.” е различен правен субект от ОДЗ К.” е фактически, а не правен, само каквито съгласно чл.280 ал.1 ГПК може да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Останалите съображения в изложението представят виждането на касатора на фактическите обстоятелства по спора и на следващите се от тях правни изводи, което ги определя като основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а те се подлагат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не в производството по допускането. При това положение се налага извод, че не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване
Следва да се отбележи още за пълнота и че дори да бъде допуснато касационно обжалване, разглеждането на делото по същество от настоящата инстанция не би довело до различен от приетия с атакуваното решение резултат с оглед на обстоятелството, че първоинстанционния съд е обосновал изводите си и с нарушаване на предварителната закрила на ищцата по чл.333 ал.4 КТ, което само по себе си обуславя незаконност на уволнението, а то не е било предмет на оплакванията на ответника във въззивната му жалба, нито на произнасяне от въззивния съд.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за настоящата инстанция /заплатен адвокатски хонорар/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд № 313 от 13.VІІІ.2012г. по в.гр.д. № 572/2012г.
ОСЪЖДА О. Д. З. „Д. Ц.” [населено място], [община], да заплати на В. Г. Д. от [населено място] 500 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: