О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София 29.06.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1416/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Д. и Г. Д. Д. чрез адв. Б. Х. против решение № 496 от 22.04.2009 г. по в.гр.д. № 2746/08 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 16.10.2008 г. по гр.д. № 4138/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против ОСЗГ – Варна и О. В. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на М. Д. К. – М. да възстановяват собствеността си върху нива, находяща се в землището на гр. В., м. ”М” с площ 2.100 дка при граници : К. Д. , Б. , И. Т. Д. , И. Т. С. и терен високо напрежение.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпроса дали ищците са доказали наследодателката им да е владяла процесния имот за срок, по- дълъг от 20 години, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с доводите в касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, приема за установено следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са доказали тяхната наследодателка да е придобила към 1956 г. правото на собственост върху процесния земеделски имот на основание придобивна давност. Съдът е изложил съображения, че началният момент на владението е следвало да бъде доказан с писмени доказателства, каквито по делото не са били представени. В разписния лист към кадастралния план ”Варненско черноморско крайбрежие” от 1956 г. процесният имот, заснет с пл. № 5* е бил записан на името на М. Д. , но това записване не е годно доказателство, установяващо правото на собственост, а само индиция, че към момента на изготвяне на плана тя е упражнявала фактическа власт върху имота.
В изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуален въпрос, разрешен от въззивния съд и определил съдържанието на обжалвания съдебен акт. Не е довод за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК оплакването, че при събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил необоснован извод, че не е доказан началния момент, считано от който наследодателката е започнала да упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене. Необосноваността е касационно основание по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не е критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Дали в конкретния случай наследодателката на ищците е придобила правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС на основание придобивна давност, респ. дали към този момент е изтекъл предвидения в закона давностен срок, е въпрос на доказване на конкретни факти, а не правен въпрос.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 496 от 22.04.2009 г. по в.гр.д. № 2746/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: