О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
гр.София, 27.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 485/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. И. Д. Б. с фирма “И”, гр. П. срещу решение №766 от 13.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 1034/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 226 от 23.06.2008г., постановено по т.дело №281/2006г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен искът на О. П. срещу касатора за сумата от 37 781.64 лв. дължимо месечно обезщетение за ползване без правно основание на 117 бр. паркоместа – общинска собственост за периода м.01.2003г.-м.3.2006г. ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на процесуалните правила след като е бил лишен от правото на защита, с отказа да бъде отложено съдебното заседание на 11.12.2008г. Твърди се, че решението противоречи на материалния закон – чл.236, ал.2 ЗЗД, защото не е установено по категоричен начин противопоставянето на наемодателя за ползване на имота след прекратяване на наемния договор, както и не е изследван въпроса за правото на собственост на О. върху паркоместата, само в който случай тя ще има право на обезщетение срещу ползващия без правно основание. Изложени са оплаквания за необоснованост на решението относно периода на ползване на паркинга от касатора без правно основание. В приложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е лишил страната от участие в процеса с отказа на съда да отложи делото в съд. заседание на 11.12.2008г., с което е допуснал нарушение на чл.107 ГПК отм., в какъвто смисъл е съдебната практика в решения №3481 от 20.04.2004г. на ВАС по адм. дело №535/2004г. и решение № 3* от 2.04.2008г. на ВАС по адм. дело №176/2008г. Твърди се, че в противоречие със съдебната практика, обективирана в решения на ВКС по гр.дело № 2342/2002г. и гр.дело № 1801/2005г. е решен материалноправния въпрос, че право на обезщетение има само собственика на имота. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е конкретизирано и обосновано.
Ответникът по касационната жалба О. П. в писмено становище счита, че отсъстват основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, по съществото на спора, счита за правилно въззивното решение и иска да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, по следните съображения:
За да уважи иска на О. П. срещу Е. Б. по чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано, че през исковия период от време касаторът е ползвал паркинга без правно основание и въпреки противопоставянето й, след като е бил прекратен сключения между тях договор за наем, считано от 18.06.2000г., поради което дължи обезщетение, определено по Т. на О. , приложима и при определяне на наемната цена по договора за наем от 18.06.1997г.
Доводите на касатора за допуснато от съда нарушение на чл.107 ГПК/отм/ са относими към касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК на първо място и на второ, не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на отделни решения и на съдебни актове на Върховния административен съд, които са изключени от приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба на закона има предвид само решенията на гражданските съдилища, чиито актове подлежат на контрол от ВКС.
За първи път в касационна жалба касаторът сочи като оплакване факта, че съдът не е изследвал правата на собственост на О. П. върху процесните паркоместа и от там правото й на обезщетение, поради което този довод не следва да се обсъжда в настоящото производство. Този въпрос не е бил поставян за обсъждане от съда, очевидно безспорен за страните, че терена е общинска собственост, липсват правни изводи по него, поради което след като не се е отразил на крайните изводи на съда по иска по чл.59 ЗЗД, не е налице първата и основна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. При липсата на общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се преценява допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, неправилно посочена като т.1, след като страната се позовава на отделни решения на ВКС.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е посочен чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на закона не обосновава соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е обусловила решаващите изводи на съда и да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда. В случая такава преценка не може да бъде направена от ВКС, тъй като в изложението си касаторът не е посочил приложимата според него правна норма за конкретния казус, която е неясна или непълна и по тълкувателен път се налага изясняване на съдържанието й. Твърденията на касатора за неправилното установяване на периода на ползване на паркинга, за който се дължи обезщетение и дали О. П. е предприела действия за противопоставяне ползването му, са относими към основанията по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не могат да се квалифицират като основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат тъй като не са поискани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №766/13.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 1034/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: