О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
С., 01.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3020 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. К. и адвокат К. С. срещу решение № 1261/12.06.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9-ти състав по т.д. № 3448/2014 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на касатора срещу [фирма] по чл.108 ЗС за предаване на 208.15 кг. розова масло. Касаторът поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Настоящият касатор [фирма] е предявил пред СГС иск по чл.108 ЗС срещу [фирма] с твърдения в исковата си молба, че е собственик на 208.15 кг розова масло, намиращо се във фактическата власт на ответника без основание. Ищецът сочи, че е придобил правото си на собственост на основание правоприемство като правоприемник на съществували до 1991 г. самостоятелни юридически лица със статут на поделения на ДФ „Българска роза“ К., преобразувани със заповед на министър на индустрията, търговията и услугите, а тези поделения са били собственици на 765 кг. розово масло на основание изкупуване на произведено такова в периода 1989 г. – 1990 г. С решение от 29.12.2011 г. по т.д. № 01110/2006 г. така предявеният иск е отхвърлен. Това решение на СГС е обезсилено от САС с решение № 327/03.11.2012 г. по т.д. № 1067/2012 г. и делото е върнато на СГС за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск, който се квалифицира на основание чл.250 ЗЗД, а не като ревандикационен по чл.108 ЗС. Решението на САС е отменено от ВКС с решение № 96/16.09.2014 г. по т.д. № 2275/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане от САС при дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба в съответствие на т.4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В изпълнение на дадените указания от ВКС в отменителното решение, при повторното разглеждане на делото от САС с определение от 22.10.2014 г. исковата молба е оставена без движение с много подробни указания до ищеца в три пункта за индивидуализация на претендираните 208.15 кг. розово масло, нахождението им към момента на подаването на исковата молба и основанието, на което се претендира същото количество. С молба от 12.11.2014 г. ищецът е уточнил претенцията си, съобразно дадените указания. САС е приел, че нередовността в исковата молба е отстранена – с уточнителната си молба от 12.11.2014 г. ищецът е описал спорното количество розово масло, предмет на предявения иск за собственост по начин, позволяващ отграничаването му от други количества розово масло, съхранявано от ответника, а именно количество от 208.15 кг., съхранявано от ответника в посочено хранилище, на посочен адрес и представляващо част от общо количество от 715.7285 кг., съхранявано при ответника към 15.06.1995 г. и описано в съвместен протокол от същата дата. Все в уточнителната молба е посочено, че искът е предявен на основание собственост, а не договор. С оглед уточнителна молба от 12.11.2014 г. САС е приел, че спорното количество розово масло е индивидуализирано в достатъчна степен, съгласно изискванията на относимата към този момент разпоредба на чл.98 ал.1 б.“г“ ГПК /отм./. САС е приел още, че ищецът не е предявил иск за заплащане равностойността на процесното количество розово масло в случай, че не се намира в ответника, тъй като такъв иск не бил предявен с първоначалната искова молба, нито е направено изменение в необходимата писмена форма, за което САС се е позовал и на правилно възприетото, според него, от СГС изявление на ищеца като уточняващо основание на вещен иск, не облигационен, а не като предявяване на нов иск, по който не се е произнесъл. За да остави в сила отхвърлителното решение на СГС по иска за собственост по чл.108 ЗС, САС е приел, че така както е уточнен с молбата от 12.11.2014 г., предявеният иск е такъв по чл.108 ЗС и твърденията са, че предметът е розово масло, съхранявано от ответника, заедно с други количества розово масло на трети лица в общи съдове – в молбата от 12.11.2014 г. ищецът изрично е посочил, че ответникът като [фирма] съхранява розовото масло на всички производители и търговци в общи съдове в хранилището си в [населено място], [улица], където ищецът му е доставил 760 кг. розово масло през 1990 г. Според САС с това смесване процесното розово масло, притежавайки до този момент характер на отделна вещ, предмет на самостоятелно право на собственост е изгубило самостоятелния си характер с последица изгубване и на самостоятелното право на собственост с трансформация на същото в съсобственост върху общото количество /розово масло/. За този извод САС се е позовал на уточнителната молба от 12.11.2014 г., твърденията в която се подкрепят и от установеното в хода на производството по отношение технологията на съхранение на розовото масло при ответника. С оглед на този извод на последвала трансформация на собствеността в съсобственост върху процесното розово масло, САС е приел, че доколкото не съществува вещта, предмет на иска по чл.108 ЗС, този иск следва да бъде отхвърлен. За евентуално съществуващата съсобственост и присъждане на идеални части от нея не може да се разглежда иск, тъй като такъв не е предявен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касатарът е формулирал два въпроса: 1. „Включва ли се в правомощията на въззивния съд, при повторното разглеждане на спора задължение да обсъди в съдебното решение събраните и приети доказателства по делото, във връзка с приетото от съда отстраняване на недостатъците в исковата молба и конкретизиране на твърденията и исканията.“ 2. „Предвид факта, че ревандикационният иск по чл.108 от ЗС се състои от установителна и осъдителна част, следва ли въззивният съд да се произнесе в диспозитива на решението по отношение признаване или непризнаване правото на собственост на ищеца и по отношение на осъдителната му част за предаване на владението на вещта.“
Така формулираните въпроси представляват принципни питания до ВКС във връзка с разрешаване на спорове, а като допълнителен критерий за селекция се сочат разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, но се представят решения на тричленни състави на ВКС по ГПК, обуславящи основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а съображения за наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се излагат /т.2 и т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Съдът намира, че въпросите са във връзка със спора по делото, но липсва допълнителен критерий за селекция за разрешението им. По отношение на формулирания първи въпрос следва да се посочи, че решението на САС, предмет на касационната жалба, е постановено при повторно разглеждане на делото от САС, след отменително решение на ВКС, при стриктно съобразяване с дадените указания на ВКС за отстраняване нередовностите в исковата молба. При така очертаните рамки от отменителното решение на ВКС, свързани с основанието на иска /вещен или облигационен/ и индивидуализирането на претендираното количество розово масло – уточнени с молбата на ищеца от 12.11.2014 г., с които рамки САС изцяло се е съобразил, както е посочено в приложеното от самия касатор решение на ВКС № 344/01.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г., няма основание да се приеме, че разрешението на това питане е в противоречие с приложената от самия касатор практика, а не в съответствие с нея. Вярно е, че САС не е обсъдил отново събраните по делото доказателства в цялост, каквото подробно обсъждане е направено в потвърденото от него решение на СГС, но САС буквално е възпроизвел фактологичните твърдения на самия касатор в молбата му от 12.11.2014 г. относно технологията на съхранение на розовото масло при ответника и установеното в хода на производството по отношение на същата, като въз основа на така приетите факти е изградил правните си изводи за неоснователност на предявения иск. Доколкото липсва каквото и да е противоречие в тези твърдения, установени от събраните доказателства, нито се твърди такова, следва да се приеме, че САС е обсъдил относимите доказателства във връзка с отстраняването на недостатъците в исковата молба в очертаните рамки и обем от отменителното решение на ВКС, както е посочено в решение № 344/01.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г. на ВКС. По отношение на второто питане – съгласно приложената от касатора практика на тричленни състави на ВКС по ГПК, така и в междувременно постановеното ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС в т.2А е прието, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, а такъв диспозитив в решението на СГС, потвърдено от САС не е постановен. Този пропуск не е визиран в рамката, очертана от ВКС в отменителното му решение, но както е посочено в мотивите към т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, независимо от диспозитива на съдебното решение, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Все в мотивите към т.2А от това ТР е посочено, че когато по такъв иск съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл.247 ГПК. Доколкото в случая предявеният иск по чл.108 ЗС е отхвърлен, макар и без установителен диспозитив в него, но в мотивите не е отразено ищецът да е собственик на процесното розово масло – напротив прието е, че не съществува вещта, предмет на предявения иск по чл.108 ЗС и същият следва да бъде отхвърлен, пропускът не води до липса на формирана сила на пресъдено нещо с отхвърлителния диспозитив на осъдителния иск по чл.108 ЗС, както твърди касаторът в изложението си.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1261/12.06.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9-ти състав по т.д. № 3448/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.