О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№605
София, 12.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2998 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. И. В. и В. И. В. чрез пълномощника им адвокат И. С. против решение № 82 от 23.04.2018 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 175 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 782/2016 г. на Районен съд-Тетевен в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от З. И. В. и В. И. В. против А. С. В., А. И. И., В. И. У. и С. И. И. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 120 кв.м., построена в собствения на ищците поземлен имот УПИ XI-141 в кв. 32 по ПУП на [населено място], както искът с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3939.67 лв., стойност на обогатяването им за сметка на ищците, вследствие ползване на част от УПИ XI-141 в кв. 32 по ПУП на [населено място] в размер на 60 кв.м., върху които е изградена двуетажната жилищна сграда за периода 1.01.2012 г. – 16.12.2016 г., както и за ползване на отредената на ответниците с решение по гр.д. № 138/2015 г. площ от 234 кв.м. от УПИ XI-141 в кв. 32 по ПУП на [населено място] за периода от 8.01.2016 г. до 16.12.2016 г.
А. С. В., А. И. И., В. И. У. и С. И. И. са подали чрез пълномощника си адвокат Р. Г. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че сградата, чието премахване се иска, е построена въз основа на учредено право на строеж и при издадени строителни книжа, но при изграждането й ответниците са се отклонили от предварително планираното – допуснати са отклонения от одобрения проект по отношение местоположение и ориентацията на сградата, промяна на мястото на входа, планиран от югозапад, а изпълнен от североизток, изграждане от изток и на тераса към дневната. Тези изменения са довели до промени във външните очертания на сградата. Като резултат е налице и намалено отстояние между двете жилища. Като конкретна опасност в.л.Л. сочи липсата на подход към вътрешните фасади на сградите, нужен в случай на пожар. Проблеми със сеизмичната устойчивост не установява с категоричност, а само предполага. Категоричен е, че няма нарушение на санитарно-хигиенните изисквания. Експертите са категорични, че при съществуващото разположение сградите не създават опасност за живота и здравето на обитателите им.
Съдът е формирал извод, че отклоненията от проекта са съществени по смисъла на чл.164, ал.2 ЗУТ, но не е установено сградата да пречи, ограничава или смущава притежаваното от ищеца право на собственост върху неговата жилищна сграда и терен. Като основно вредоносно въздействие се сочи намаленото отстояние между двете сгради. По въпроса, обаче и двамата експерти са категорични, че при съобразяване характеристиките на сградата на ищците, към момента на учредяване и реализиране на правото на строеж, а именно,че не е имала белезите на „жилище” по см.на З., то изграждането на новата сграда, при отстъпление от предвидените 6м., е било допустимо. За отстъплението в отстоянието спрямо улицата е била извършена корекция в проекта от главния архитект. Освен това експертите са категорични, че няма опасност сградата на ответниците, макар и разположена при това намалено отстояние, да засенчи жилищни помещения в сградата на ищците, което би могло да е реалното вреноносно въздействие от намаленото разстояние. Изпълнението на сградата по констатациите на експертите не е в отклонение и на санитарно-хигиенните норми. Що се отнася до констатациите за липса на яснота за сеизмичната устойчивост, то при огледа никое от вещите лице не е направило констатации в този смисъл. Няма и такива твърдения от ищците. Липсват и категорични доказателства за липса на достъп до фасадите от към вътрешността, тъй като от самите страни се твърди, че може да се премине покрай двете сгради, дори и при изградените и от двете страни огради. В този смисъл следва да се приеме, че достъп има, макар и да е ограничен, като това е в резултат на действията и на двете страни. Няма доказателства и за твърдението на ищците за паднали прозорци и засягане на новоизградения втори етаж. Тук следва да се съобрази също,че надграждането на този втори етаж на ищците е разрешено при съобраазяване на съществуващото намалено отстояние, независимо,че се касае за увеличаване на етажността на сградата, което само по себе си поставя изискване за по-голямо разстояние.
Въззивният съд е споделил и извода на районния съд за несъответствие на претендираната мярка за защита „събаряне на жилищната сграда” на констатираните нарушения. Равновесието при упражняването и защитата на правата на собствениците е прокламирано както от националното законодателство и съдебна практиката, така и от тази на ЕСПЧ. В случая търсената мярка би довела до лишаване напълно на въззиваемите от собствеността им, при наличие на нарушения, които може и следва да се отстранят по административен ред.
Съдът е счел за неоснователна и тезата на ищците, че са лишени от възможността да ползват дворното място, което е заето от незаконната постройка, както и от определените за ползване 234 км.м., тъй като правото на ползване на прилежащия терен е по силата на осъщественото право на строеж. Нормата на чл.64 ЗС е императивна и предвижда ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права върху терена. На тях собственикът следва да им осигури възможност да ползват земята в рамките на необходимото за пълноценно ползване на постройката според нейното предназначение. В случая се доказва наличието на основание за ползване на терена, върху който е изградена жилищната сграда на ответниците, а също и за ползването на прилежащата площ, определена с влязлото в сила Решение по гр.д.№138/2015 г. по описана РС-Т. и извършеното трасиране, като е недопустимо в настоящето производство, да се ревизира постановеното с влязлото в сила решение, в частта, определяща площта, която се отрежда на суперфициарните собственици за ползване от терена
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Е. И. Н. поставя въпросите:
1) следва ли ищецът по иск по чл.109 ЗС допълнително да посочва и доказва с какво конкретно и по какъв начин ответникът му пречи да упражнява своето право на собственост върху имота, когато в хода на съдебното производство е доказано, че е налице незаконен строеж, същият е изпълнен от ответника в отклонение от одобрените строителни книжа и при намалено отстояние извън нормите на ЗУТ, като се вземе предвид, че именно в резултат на това незаконно строителство на ответника е отредена по-голяма площ от имота за обслужване на незаконната му сграда по чл.64 ЗС и по този начин е лишил собственика на земята да се ползва от нея;
2) какво е правното значение на неспазването на нормите за минимално отстояние, предвидени в нормите на ЗУТ и чл.53 ЗС вр. чл.50 ЗС, при предявен от собственик на имот иск по чл.109 ЗС и необходима ли е преценка на съда дали процесната сграда пречи за пълноценното упражняване правото на собственост на ищеца;
3) извършването на строителство на сградата в отклонение от строителните книжа за определяне на строително петно и строителна линия достатъчно основание ли е за уважаване на негаторен иск за премахване на построеното;
4) в случаите на извършен строеж в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият собственик длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона;
5) как и по какъв начин ищецът по иск с правно основание чл.109 ЗС следва да докаже вредоносното въздействие върху собствеността си, при положение, че сградата е построена в неговия имот, същата доказано е незаконен строеж и изграден извън строителните правила и законовите норми и следва ли същият да не може да упражнява правото си на собственост и да събира плодовете от собствената си земя, както и да бъде принуден да търпи неоснователните действия на ответника и по какъв друг начин да изиска принудително изпълнение за отстраняване на нарушението, проявено спрямо него;
6) за уважаване на иска по чл.109 ЗС достатъчно ли е установяването на строеж, извършен в отклонение от техническите правила и норми или е необходимо да се установи какво е неговото техническо състояние и дали естеството на отклоненията /нарушенията/ е такова, че пречи на собственика на имота да упражнява правото си на собственост;
7) следва ли съобразно правилата на ГПК и ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС съдът да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост;
8) длъжен ли е съдът да изследва всички релевантни във въззивната жалба доказателства, оплаквания и доводи на страните във въззивното производство и длъжен ли е съдът да разгледа и се произнесе по всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства – мотивирано да се произнесе на кои вярва и на кои не и защо.
Първите шест въпроса са свързани с изводите на съда, че за да е основателен искът по чл.109 ЗС ищецът следва да докаже, че изградената в отклонение от строителните книжа сграда пречи, ограничава или смущава правото му на собственост. Същите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна отговор на въпросите е даден с т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., с което въззивният съд се е съобразил, а от друга страна това е само единия от мотивите, обусловили извод за неоснователност на иска, а по отношение на извода, че искът е неоснователен поради несъответствие на претендираната мярка за защита не са изложени доводи и не са поставени въпроси от касаторите.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по поставените процесуални седми и осми въпрос. Доводите в касационната жалба са само относно отказът на въззивния съд да изследва представения снимков материал, на които се виждат счупените стъкла, паднали на стълбището на ищците. По делото пред районния съд обаче не е искано приемане като доказателство на снимков материал, а твърдението за счупен прозорец и паднали на стълбището на ищците стъкла е направено в писмено становище, с което е оспорено експертно заключение и е поискана повторна експертиза, а от въззивния съд е поискано приемане на снимков материал за извършени нови нарушения от ответниците – направен навес и копаене на септична яма, т.е. за обстоятелства неотносими към настоящия спор.
В обобщение липсва основание по чл.280 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство З. И. В. и В. И. В. следва да възстановят на А. С. В. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Р. Г..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 23.04.2018 г., постановено по гр.д. № 75 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА З. И. В., ЕГН [ЕГН] и В. И. В., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], общ.Т., [улица] да заплатят на А. С. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.Т., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: