О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 15 май 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1270 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, представлявана от председателя Н. К., с процесуален представител юрисконсулт П., срещу решение от 23.05.2012г. по гр.д.№2028/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.10.2011г. по гр.д.№61911/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Е. И. Д. искове с правно основание чл.32, ал.1 ЗДС вр. чл.67, ал.2 ЗДС и чл.86 ЗЗД.
Касаторът счита, че e налице основаниe по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. И. Д., чрез процесуалния си представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Е. И. Д. срещу Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет искове с правно основание чл.32, ал.1 ЗДС вр. чл.67, ал.2 ЗДС за заплащане на сумата 6664,62лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение по чл.6, ал.3 вр. ал.1 ПМС №46/26.02.2009г. за заплатите в бюджетните организации и дейности/отм./ за периода 01.07.2009г.-30.04.2010г., ведно със законната лихва и сумата 567,97лв. на основание чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че ищцата като държавен служител е определена със заповед на председателя на ответника от 05.02.2010г. през процесния период да получи допълнителното възнаграждение като елемент от брутната заплата при изпълнение на заеманата от нея държавна служба при ответника; списъкът на определените със заповедта служители е утвърдена от министъра на финансите, който е компетентния за това орган; служителката е работила през процесния период, поради което и съгласно чл.6, ал.2 ПМС №46/2009г./отм./ претенцията й за заплащане на допълнителното възнаграждение е основателна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, сочи, че с въззивното решение са разрешени въпросите: „Представлява ли допълнителното възнаграждение за изпълняване на функции по усвояване и управление на средства от Европейския бежански фон допълнително материално стимулиране и подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за неговото предоставяне, както и има ли право председателя на Д. при МС, който съгласно чл.53, т.12 е отговорен орган по управление на средствата от фонда, да спре и откаже изплащане на допълнителното възнаграждение, предмет на съдебния спор?”. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставените въпроси няма съдебна практика. По първия от поставените въпроси има създадена съдебна практика, че допълнителните възнаграждения като елемент от брутната заплата на държавните служители са такива възнаграждения с постоянен характер /решение №949 от 22.10.2080г. на ВКС по гр.д.№2688/2007г. на ВКС, ІІІг.о./ и че допълнителното възнаграждение по чл.6, ал.2 ПМС№46/2009г./отм./ има постоянен характер, тъй като се изплаща само на базата на отработеното време и не е свързано с осъществяването на други предпоставки / определение №1050 от 06.08.2012г. по гр.д.№216/2012г. на ВКС, ІІІг.о./. Останалите въпроси са неотносими към предмета на спора, за изхода на който е от значение дали е осъществен фактическия състав, елемент от който не са административни действия, предприети след като правото е възникнало.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.05.2012г. по гр.д.№2028/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на Е. И. Д. сумата 800лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: