О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр. София, 02.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1125 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ срещу решение №364 от 15.12.2014 г. по т.д.№632/2014 г. на АС Варна. С обжалваното решение частично е отменено решение №48 от 19.05.2014 г. по т.д.№213/2013 г. на ОС Силистра, вместо което е отхвърлен предявеният от Министерство на земеделието и храните срещу П. Ф. Б. иск по чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на сумата от 7043.42 лв., арендна вноска към 20.10.2010 г., сумата от 6 858.25 лв., арендна вноска към 01.10.2011 г. за стопанската 2010/2011 г. и сумата от 16 000 лв., неустойка за забава на арендните плащания по прекратен договор №ДА-48/24.10.2008 г., ведно със законната лихва върху сумите от 19.12.2012 г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2457/2012 г. на РС Силистра.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че във въззивната жалба на П. Б. са въведени само два довода за неправилност на първоинстанционното решение и то свързани с действието на договора, като не се съдържа оплакване за дължимостта на арендните вноски, но въпреки това АС Варна се е произнесъл в нарушение на указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Навеждат се доводи, че МЗХ е изправна страна по договора, като предвид неплащането на две от дължимите арендни вноски, валидно е прекратил договора за аренда, респективно ответната страна дължи претендираните суми, включително и неустойка за забава.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид надхвърлянето от въззивния съд на правомощията по чл.269 от ГПК, което е основание за касационно обжалване съгласно решение №702 от 05.01.2011 г. по гр.д.№1036/2009 г. на ВКС, ГК, а и в т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е залегнало становище, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол.
Ответникът по касация П. Ф. Б. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от МЗХ срещу П. Б. иск по чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на арендни вноски за стопанската 2010/2011 г. и на неустойка за забава на арендните плащания по договор №ДА-48/24.10.2008 г., ведно със законната лихва от 19.12.2012 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. В отговора на исковата молба ответникът е навел доводи за липсата на действие на договора за аренда, предвид нерегистрирането му в ОСЗ, като е твърдял неизпълнение на задължението на ответника да предаде имотите, предмет на договора и е посочил, че въпреки, че не е ползвал земята, арендните вноски за претендираните периоди са заплатени добросъвестно. Същите доводи, невъзприети от първоинстанционния съд в постановеното от него решение, са преповторени и във въззивната жалба, с която е бил сезиран АС В.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че от неоспореното заключение на назначената пред първоинстанционния съд ССЕ се установява, че претендираните от МЗХ арендни вноски за стопанската 2010/2011 г. са заплатени от ответника П. Б., респективно същият не дължи както заплащането им, така и заплащане на неустойка за забава.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На първо място с въззивното решение, съдът се е произнесъл в съответствие с изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения /формиращи основанието на исковата претенция/ и със заявеното от ищеца искане за защита, респективно не може да се приеме, че е налице вероятна недопустимост на въззивното решение.
От друга страна в случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Дори и да се счете, че е поставен въпросът за правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК да установи различна от възприетата от първоинстанционния съд фактическа страна на спора, без във въззивната жалба да е направено надлежно оплакване, то този въпрос, предвид последователно поддържаното от ответника становище и в отговора, и във въззивната жалба, не е решен в противоречие с цитираното от касатора решение и с разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №364 от 15.12.2014 г. по т.д.№632/2014 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.