3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 605
С., 2.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1627/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 29.06.2011 г. по гр. дело № 13661/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.07.2010 г. по гр. дело № 16232/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отменено като незаконно уволнението на Н. Д. Н. извършено със заповед № 489 от 02.02.2010 г. на управителя на [фирма] на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „служител по охрана – невъоръжена охрана” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2853,40 лв. за периода 02.02.2010 г. – 07.07.2010 г. със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 07.04.2010 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен въпроса – когато работникът е назначен на длъжност охранител и се установи, че същият е психологически непригоден съгласно Закона за частна охранителна дейност, на какво основание следва да се прекрати трудовия договор – по чл. 328, ал. 1, т. 12 или по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Представени са съдебно решение по гр. дело № 1289/2001 г. ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 и съдебно решение по гр. дело № 984/2009 г. ВКС също по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, чрез които жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Н. Д. Н. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа, че представените съдебни решения не са относими към процесния случай, а основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е мотивирано.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
На поставения правен въпрос с обжалваното решение е даден отговор, който не влиза в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, според която субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител на посоченото уволнително основание, възниква при създадена нова обстановка, при която изпълнението на трудовия договор е станало невъзможно по причини външни за страните по договора, които могат да идват, както от работника или служителя, така и от работодателя. В този смисъл е представената от жалбоподателя съдебна практика – в решението по гр. дело № 1289/2001 г. ВКС трудовото правоотношение е било прекратено по т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ поради законова пречка служителят да изпълнява трудовата си функция – наложена мярка за процесуална принуда – отстраняване от длъжността по образувано предварително производство за извършено престъпление по служба, а в решението по гр. дело № 984/2009 г. ВКС трудовото правоотношение е прекратено на същото основание поради това, че уволненото лице не е получило довереност за контрол и работа с взривни материали от органите на МВР, което е постановило страните по трудовото правоотношение в обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовата функция.
В процесния случай трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено поради психологическа непригодност за осъществяване на частна охранителна дейност по Закона за частна охранителна дейност.
С обжалваното решение е прието, че мотивите за прекратяване на трудовия договор сочат на липса качества за ефективно изпълнение на трудовата функция, уволнително основание по т. 5 на чл. 328, ал. 1 КТ, което работодателят не е доказал, чрез резултати от проведени тестове на Института по психология на МВР. Това е така, тъй като липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работата е безвиновно основание за уволнение. Липсата на качества може да се дължи на недостатъчни професионални знания, умения, навици, недостатъчен опит или на физически дадености за дадената длъжност, като лицето въпреки положените усилия, поради това, че не притежава необходимите качества се достига до нежелан от него отрицателен трудов резултат. В този смисъл е установената по реда на чл. 291 ГПК съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с решение по гр. дело № 1730/2009 г., трето г. о. ВКС; решение по гр. дело № 531/2010 г., четвърто г.о. ВКС; решение по гр. дело № 1966/2010 г. четвърто г. о. ВКС.
Изложеното идва да покаже, че приетото с обжалваното решение е в съответствие с установената съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 и т. 5 КТ, което изключва допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Основанието по т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК е заявено формално без да са развити съображения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.06.2011 г. по гр. дело № 13661/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ