4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№605
гр. София, 20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 132 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител юрисконсулт Апостол А., и на Д. А. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. В. срещу определение № 3090/14.10.2010г. по ч. т. дело № 1730/2010г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на разпореждане № 24838/21.06.2010г. по ч. гр. дело № 8118/2010г. на Варненски районен съд, ХІІ състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на заповед № 4750/03.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 8118/2010г. на Варненски районен съд, ХІІ състав, и в диспозитива на изпълнителен лист от 03.06.2010г., издаден въз основа на горепосочената заповед за изпълнение, като навсякъде в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист вместо „А. Б. АД” със седалище и адрес на управление Република Гърция, [населено място], [улица] да се чете: А. Б. А. Е. /А. БАНКА АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО/, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, юридическо лице на частното право, учредено и съгласно учредителен устав под номер 43.651/1918, законно публикуван в Държавен вестник на Р. Гърция под номер 62/14.3.1918, със седалище и адрес на управление: Република Гърция, [населено място], [улица], осъществяващо дейността си на територията на Република България чрез клон „А. БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК[ЕИК].
Частните жалбоподатели правят оплакване за недопустимост на въззивното определение поради това, че е постановено по недопустимо производство, тъй като няма препращаща норма към чл. 247 ГПК, както и поради това, че определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, с изключение за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. В частните касационни жалби са релевирани доводи за неправилност на определението на въззивната инстанция поради противоречие със закона и необоснованост. В приложените изложения са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ допустимо ли е провеждането на производство по поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК; 2/ подлежи ли на обжалване актът на първоинстанционния съд, с който се е произнесъл по молба за поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК и чл. 413 ГПК.
Ответникът А. Б. А. Е. /А. БАНКА АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО/, Република Гърция, [населено място], осъществяващо дейността си на територията на Република България чрез клон „А. БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, [населено място], оспорва частните касационни жалби и поддържа становище за допустимост и правилност на обжалваното определение, както и за наличие на съдебна практика на ВКС по отношение на допустимостта на института по чл. 247 ГПК относно определенията, издавани от въззивния съд в заповедното производство – определение № 28/15.01.2009г. по ч. т. дело № 2/2009г. на ВКС, ТК, І т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК визира две групи определения, които подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първата група съдебни актове са определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на касационно обжалване на основание посочената правна норма.
Втората група съдебни актове са определения на въззивните съдилища, постановени в други производства, в двете им разновидности – с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства. Определението, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, не подлежи на касационно обжалване и по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като независимо, че е постановено в друго производство – заповедно производство, издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010г. по ч. т. дело № 690/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 823/24.11.2010г. по ч. н. дело № 730/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 347/04.06.2010г. по ч. гр. дело № 311/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/, но не и в останалата й част. Поради това недопустимо е и обжалване на определението за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на [фирма], [населено място] и Д. А. Н. от [населено място] срещу определение № 3090/14.10.2010г. по ч. т. дело № 1730/2010г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.