3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№605
София, 23.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3272 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, иозр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 14404 от 4.ХІ.2015 г. на С. Т. П. от Бургас, подадена против разпореждане /погрешно посочено като „определение”/ на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.Х.2010 г., постановено по т. дело № 2505/2014 г., като в нея се поддържа, че с този съдебен акт била оставена без уважение молба на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева) за касационно обжалване на постановеното по същото въззивно дело разпореждане № 1948 от 15 юли 2015 г.
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното „определение по чл. 83, ал. 2 ГПК”, частният жалбоподател П. претендира отменяването му, инвокирайки доводи, че средствата, „на база които съществува и оцелява, са от приятелска подкрепа”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС по т. д. № 2505/2014 г., настоящата частна жалба на С. Т. П. от Бургас ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Констатира се в процесния случай, че вместо определение за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима за обжалване пред ВКС на разпореждане № 1948/15.VІІ.2015 г. на САС от по т. д. № 2505/2014 г., по същото дело има постановен само един съдебен акт на датата 1 октомври 2015 г. Това е разпореждане /а не „определение”/ по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК с предмет: връщане на частната касационна жалба на П., подадена в качеството му на едноличен търговец, действащ с фирмата „П.-С. П.”, но насочена срещу друг съдебен акт – определение № 1622/10.VІ.2015 г.
Констатира се още и че с определение № 236/11.V.2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч. т. дело № 183/2015 г., е било потвърдено определението на същия състав на САС по т. д. № 2505/2014 г. за отказ П. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в качеството му на едноличен търговец, действащ с фирмата „П.-С. П.” /ЕИК /.
Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители – под страх от отговорност за вреди – са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно, изнасяйки пред съда само истината. В настоящия случай подадената от П. частна жалба ще следва да бъде преценявана единствено като признание за това, че в дадения му от въззивния съд срок той не е внесъл дължимата по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Ето защо правилно – в стриктно съответствие с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, съставът на Софийския апелативен съд е постановил своето разпореждане от датата 1 октомври 2015 г. по т. д. № 2505/2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийския апелативен съд, ГК, от 1.Х.2015 г. /погрешно означено като „определение”/, постановено по т. дело № 2505/2014 г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 3272 по описа за 2015 г.