5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 700/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр.София, 25.09.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 700/2014 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на едноличен търговец И. Т. С. с фирма „Б.-И. С.”, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ж.Ч. от АК-Р. срещу въззивното определение на Варненския апелативен съд № 683/17.12.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 578/2013 год. С това определение е потвърдено първоинстанционното определение на Разградския окръжен съд № 841/28.08.2013 год. по гр.дело № 28/2007 год. в частта, с която е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес за ищеца-жалбоподател от предявените установителни искове.
По съображения изложени в частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с направените оплаквания относно преценката на двете съдебни инстанции за недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес, позовавайки се на приложени към жалбата четири съдебни решения на различни състави на ВКС по въпросите за наличие на правен интерес като абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, респ. чл.124, ал.1 от сега действуващия ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени данните по делото, направените оплаквания и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Видно от данните по делото, производството по гр.дело № 28/2007 год. пред Разградския окръжен съд е образувано по искова молба на едноличен търговец И. С. с фирма „Б.-И. С.”, [населено място] срещу З.”Единство”, [населено място], Р. област и [фирма], [населено място], с която са предявени три обективно съединени установителни иска по чл.97 ГПК/отм./ вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, както следва: 1. за прогласяване нищожност на издадения от З.”Единство” в полза на едноличния търговец запис на заповед от 05.10.1999 год. за сумата 150 000 лева в частта на уговорената лихва за забава в размер на 1% за просрочен ден. 2. за прогласяване нищожността на изпълнителен лист от 04.12.2000 год., издаден от Районен съд-Разград по гр.дело № 1066/2000 год., в частта, с която е присъдена лихва за забава от 1% на ден, считано от 30.10.1999 год. върху сумата по посочения запис на заповед. 3. за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи на З. сумата 3 466 878,05 лева-лихва за забава в размер на 1% по запис на заповед от 05.10.1999 год., издаден от З.”Единство”. Правният си интерес от предявените установителни искове ищецът е обосновал с осъждането му по гр.дело № 17/2006 год. на Разградския окръжен съд /оставено в сила с решение № 51/19.04.2013 год. по т.дело № 1110/2010 год. на ВКС, ТК, І т.о./ да заплати на основание чл.45 ЗЗД на [фирма] сумата 690 024,05 лева, представляваща обезщетение за виновно причинени на З.”Единство”/трето лице-помагач в процеса/ имуществени вреди от извършеното от него неправомерно джиросване на записа на заповед на трето лице, въпреки, че издателя-З.”Единство” е изплатил задължението си към едноличния търговец по менителничния документ. Ищецът излага доводи, че евентуалното уважаване на предявените искове ще го освободи от задължението му към ответниците свързано с процесния запис на заповед и последвалите действия за издаване на изпълнителен лист за вземането и реализиране на правата по него.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на Разградския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, тъй като с предявените установителни искове не може да бъде постигнат целеният резултат и ищецът няма правен интерес от предявяването им. Съображенията за този извод са, че ищецът не се явява длъжник по процесния запис на заповед и той е упражнил правата си по ценната книга. Независимо от факта, че е получил плащане от издателя З.”Единство” ищецът е прехвърлил правата си по абстрактната сделка на трето лице, поради което неправилно се позовава на нищожност на уговорената в джиросания запис на заповед лихва за забавено плащане на главницата в размер на 1% за всеки просрочен ден. Освен това в приключилото производство по гр.дело № 17/2006 год. на ОС-Разград по предявения иск по чл.45 ЗЗД са разгледани всички предпоставки и възражения на едноличния търговец за отговорността му за причинените вреди, настъпили в резултат на неправомерното джиросване на процесния запис на заповед на трето лице, след като е знаел, че кооперацията е погасила задължението си, поради което е недопустимо тази отговорност да бъде ревизирана, какъвто резултат цели да постигне ищеца с предявените установителни искове по настоящото дело.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на постановения съдебен акт с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
С оглед данните по делото релевантния правен въпрос е свързан с допустимостта на предявените установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД и правния интерес от предявяването им. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът е длъжен да следи служебно в хода на процеса. Изискването за наличие на интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично заложено в
разпоредбата на чл.97, ал.1 ГПК/отм./, сега в чл.124, ал.1 ГПК, защото само чрез него могат да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата легитимирани да го търсят. Доколкото правния интерес е винаги конкретен, същият се преценява от съда за всеки отделен случай въз основа на изложените от ищеца в исковата му молба и поддържани в хода на процеса факти и обстоятелства, като липсата му обуславя недопустимост на предявения иск и е основание за прекратяване на делото. В този смисъл е определение № 161/21.03.2011 год. по ч.гр.дело № 614/2010 год. на ВКС, ІV г.о.; определение № 363/13.06.2011 год. по ч.гр.дело № 283/2011 год. на ВКС, ІV г.о.; определение № 643/02.11.2009 год. по ч.т.дело № 680/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 55/10.08.2010 год. по т.дело № 464/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., постановени при действието на новия ГПК и представляващи задължителна съдебна практика на долустоящите съдебни инстанции съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В съответствие с цитираната съдебна практика съдът е извършил такава преценка по настоящото дело и с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства е достигнал до извода за недопустимост на предявените установителни искове. В случая липсата на заявения правен интерес от предявяването им се обуславя от невъзможността да се постигне целеният от ищеца резултат – освобождаването му от отговорност за заплащане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане, за което е бил осъден с влязлото в сила решение на Разградския окръжен съд № 30/05.04.2006 год. по гр.дело № 17/2006 год. В производството по този иск са разгледани всички предпоставки и възражения относно наличието на елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД за възникване на отговорността на едноличния търговец-ответник по този иск за непозволено увреждане от неправомерните му действия свързани с джиросването на процесния запис на заповед. Така установената деликтна отговорност с влязлото в сила решение, ползуващо се със сила на пресъдено нещо, не може да бъде ревизирана, поради което за делинквента е преклудирана възможността по общия ред с искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ да оспорва съществуването, основателността или размера на присъденото обезщетение. Постановеното в този смисъл определение е в съответствие със закона и цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твъдяните основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 683/17.12.2013 год., постановено по в.ч.гр.дело № 578/2013 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ