ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 605
София, 25. септември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 4045 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1565/08.06.2015 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2157/2015, с което е потвърдено определение от 30.03.2015 г. на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 77/2014 за оставяне без уважение молба за освобождаване от държавна такса.
Недоволна от определението е касаторката Л. А. П., представлявана от адв. С. С. от АК – В., която го обжалва в срок, като счита, че обжалваното определение е неправилно и в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос притежаването на кои имущества има значение за определяне на възможността на страната да заплати дължимата такса по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторката не посочва, нито представя противоречива съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по освобождаване от държавна такса, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че правилно с първоинстанционното определение е отказано освобождаване на касаторката от държавна такса, като е приел, че представената декларация е с непълно съдържание, тъй като лицето е декларирало, че не притежава жилищни имоти, което не изключва възможността да притежава други недвижими имоти, които нямат такова предназначение, като освен това няма данни дали притежава парични средства, които държи лично или по сметка. Съдът е приел, че от данните по делото се установява, че касаторката е реализирала изключително високи доходи от продажбата на земеделски земи, които биха й позволили да заплати дължимата такса за въззивно обжалване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки, че поставеният въпрос обуславя изхода на делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в охранителното производство по освобождаване от държавна такса съдът извършва преценка, като приема за доказани обстоятелствата по представената декларация за имуществено състояние на молителя, с оглед на всички други обстоятелства по делото, включително за получени големи суми от отчуждени недвижими имоти.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1565/08.06.2015 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2157/2015.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.