О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 26.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2492/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма] – [населено място] против Определение №321 от 27.05.2015г.., постановено по въззивно ч.гр.д.№299/2015 год. по описа на Пловдивски апелативен съд,г.о. І-ви с-в, с което е отменено изцяло определение №438 от 17.04.2014г., постановено по гр.д.№346/2014г. по описа на Хасковски окръжен съд и с което е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения по същество, че са налице предвидените в чл.391 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на поисканото обезпечение на бъдещия иск срещу ответниците А. Т. и Г. Н. с правно основание чл.135 ЗЗД. С оглед допустимостта на обжалването по чл.274 ал.3 ГПК се поддържа наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят два въпроса:– 1.изрично или лимитативно са изброени в чл.393 ГПК хипотези за недопустимост на обезпечението, или е допустимо разширително тълкуване? и 2.когато длъжникът прехвърля свой актив-дялове или акции на търговско дружество с активи, на трето лице с оглед осуетяване на реално изпълнение на задължение, допустимо ли е да се налагат обезпечителни мерки върху активите на това дружество?
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С определение №438 от 17.04.2014г., постановено по гр.д.№346/2014г. по описа на Хасковски окръжен съд, по молбата на [фирма] е допуснато обезпечение на бъдещ иск на молителя против А. Т. и Г. Н. с правно основание чл.135 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, посочени в молбата по чл.390 ГПК и като е даден срок от един месец на молителя за предявяване на иска. С обжалваното определение, постановено по въззивно ч.гр.д.№299/2015 год. на Пловдивски АС, въззивният състав е отменил изцяло определението на Хасковски окръжен съд, приемайки, че липсват предпоставките по чл.391 ал.1 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещия иск, както и че е налице „неадекватност” на наложените обезпечителни мерки.
Подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Съгласно чл.396 ал.2 изр.последно ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежи определението на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение на иска ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. По аргумент за противното и съобразно тълкуването, дадено в Тълкувателно решение №1/2010г. от 21.10.2010г. по т.д.№1/2010г., ВКС, ОСГТК, не подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с което не е уважена молбата за допускане обезпечение на иска.
Без значение за допустимостта на частната жалба е отразената в диспозитива на определението на въззивния съд възможност за касационно обжалване на определението, тъй като необжалваемостта произтича от разпоредбите на процесуалния закон. Определението на въззивния съд, с което не се уважава молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, не попада и в кръга на определенията по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Обезпечителното производство по бъдещ или по висящ правен спор има привременен и съпътстващ конкретния спор характер, поради което постановените в обезпечителното производство определения не дават разрешение по същество на други производства, нито преграждат тяхното развитие.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] против Определение №321 от 27.05.2015г.., постановено по въззивно ч.гр.д.№299/2015 год. по описа на Пловдивски апелативен съд,г.о. І-ви с-в,
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.