О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 28.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №822/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Б. Р. и Ю. П. Т.,чрез адвокат С. Ф. М.,против решение №1358/13.07.2012г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№1056/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №543/14.02.2012г.,постановено по гр.д.№16200/2010г. по описа на Пловдивски районен съд,20 състав за отхвърляне на предявения от Р. Б. Р. и Ю. П. Т.,против М. А. М.,Д. Т. М.,Р. Т. М. и Е. Такова М.,иск с правно основание член 109 ЗС,за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия,с които пречат на двете ищци да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху ? идеална част от дворно място,описано в решението,като ответниците премахнат за своя сметка незаконните и неузаконяеми постройки,намиращи се в имота,а именно постройки с идентификатори :56784.534.755,56784.534.320,56784.534.910 и 56784.534.325.5,като неоснователен и недоказан.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като съдът се е произнесъл по правни въпроси,както следва/цитирам/:
„І.Процесуалноправните въпроси са относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приета за установена фактическа обстановка,а когато по делото са събрани противоречиви доказателства,мотивирано да каже на кои вярва,на кои не,кои възприема и кои не,да обясни защо цени някои доказателства или части от тях,а други които им противоречат,не обсъжда и не приема.Тези въпроси са решение в противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС №1/1953г. и на постоянната съдебна практика на член 235,ал.2 ГПК и член 188 от ГПК/отм/.Допуснатите процесуални нарушения са довели до извода за неоснователност на исковите претенции.
ІІ.Материалноправни въпроси са относно липсата на защитими по реда на член 109 ЗС права на ищците,които са засегнати от действията на ответниците да ползват процесните сгради,неосъществяването на извършени от ответниците неоснователни действия,които ограничават,смущават или пречат на допустимото пълноценно ползване от ищците на ? идеална част от имота според неговото предназначение,както и липсата на самостоятелно правно значение на спора за законността,узаконяемостта и търпимостта на процесните сгради.”
В писмения си отговор,ответниците по касационната жалба Д. Т. М.,Р. Т. М. и Е. Такова М.,чрез пълномощника си адвокат И. Х. К.,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните са съсобственици на описаното в исковата молба дворно място,като общият за страните праводател Г. М. К.,първоначално с нот.акт №100,т.4,нот.д.№1517/1975г./лист 7 от делото/,на 06.02.1975г. прехвърлил,със съгласието на съпругата си Е. И. К.,на внуците си М. А. М./първия ответник/ и К. Д. М./наследодателка на третия,четвърти и пети ответник по исковата молба/,срещу задължение за издръжка и гледане ? идеална част от дворно място,цялото от 965 кв.м,имот пл.№325 в кв.20 по плана на [населено място],като на М. А. М. е прехвърлено и правото на собственост на първия етаж от построената в имота жилищна сграда и 1/2 идеална част от общите части и избата, а на К. М. е прехвърлено и правото на собственост на втория етаж от жилищната сграда,ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и избата.Съдът е отбелязъл ,че в този нотариален акт,изрично е посочено,че приобретателите М. М. и К. М.,ще ползват отстъпената им ? идеална част от дворното място,като първият ползва ? идеална част от средата на южната част на парцела до полагаемата му се на ? идеална част,а К. М. се съгласява да ползва останалата 1/4 идеална част от мястото,което ползва М. до границите на парцела,а останалата ? от дворното място,която не е предмет на сделката,представляваща северната половина от парцела остава за ползване от праводателя Г. К..Съдът е посочил,че след сключването на този договор,по силата на извършено дарение Г. М. К.,се разпоредил с останалата част от имота,а именно дарил по силата на нотариален акт №14,т.І,нот.дело №51/1978г.,съставен на 06.01.1978г., на внуците си Р. Б. К. и Ю. П. Такова/настоящи ищци/,останалата ? идеална част от описаното дворно място,поради което дворното място е с ползването, съгласно определеното н нот.акт №100/1975г.Съдът в мотивите си е изложил подробно всички възражения и становища на страните по делото,след което е обсъдил свидетелските показания и данните по депозираните съдебно-техническа експертиза,допълнителна такава,както и по тройната съдебно-техническа експертиза,свързани с начина на преустройване,времето на изграждане и местоположение на процесните сгради,като е стигнал до извода,че последните са съществували в имота още преди прехвърлянето на описаната част от него на ищците през 1978г. от праводателя К.,а преустроените впоследствие два навеса-в гаражи,не са променени като местоположение,според тройната експертиза са запазени като конструкция,поради което е без самостоятелно правно значение за спора дали тези сгради са законни,узаконяеми или търпими от гледна точка на строителните правила и норми.С оглед на това,съдът е посочил,че не се установява по делото да са извършени от ответниците такива посегателства или косвени неоснователни въздействия или вредни отражения на правото на собственост на ищците,които им пречат да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях 1/ 2 идеална част от дворното място,поради което искът се явява неоснователен.
С оглед изложеното в решаващите мотиви и формулирания в точка първа процесуалноправен въпрос,не е налице произнасяне на съда в противоречие с практиката на ВКС по приложението на член 235,ал.2 ГПК.Това е така,защото при постановяване на въззивното решение,видно от изложеното в мотивите,съдът е обсъдил всички възражения,становища на страната,както и писмените и гласни доказателства по делото,като ги е преценил и въз основа на тази преценка е направил правните си изводи,поради което произнасянето му по този въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода на делото е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,като касационният съд не е задължен да го извежда от последното,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от посочения в точка второ римско от изложението на касаторите материалноправен въпрос,всъщност липсва формулиран такъв,а съдържанието на тази точка,изрежда констатации на обстоятелства и факти,приети от съда като установени по делото.Непосочването на правния въпрос,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба,следва да се присъдят на основание член 78,ал.3 ГПК разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева,съгласно приложеното пълномощно от 19.03.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1358/13.07.2012г.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№1056/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Б. Р. и Ю. П. Т.,и двете от [населено място],да заплатят на Д. Т. М.,Р. Т. М. и Е. Такова М.,сумата 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: