О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр. София, 05.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 655/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Б. от [населено място], общ. Котел – чрез адв. С. Ч., срещу решение № 3033 от 27.12.2018 г. по в. гр. д. № 2343/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 178/2016 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от П. Б. против ЗК „Л. И.” АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 80 000 лв.
В жалбата се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за отмяната му и за присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 40 000 лв. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.52 ЗЗД, като не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни за размера на обезщетението факти и е присъдил занижено обезщетение, което не отговаря на изискването за справедливост. Излагат се доводи, че съдът не е мотивирал размера на обезщетението и не е отчел нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗК „Л. И.” АД със седалище в [населено място] – чрез юрк. М. В., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. С. Б. против ЗК „Л. И.” АД пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 40 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед вида и обема на установените неимуществени вреди, причинени на ищцата при ПТП на 12.08.2016 г., за тяхното обезщетяване е необходима и достатъчна сумата 40 000 лв.
При определяне на обезщетението въззивният съд е съобразил, че произшествието е реализирано през 2016 г. и че към момента на увреждането ищцата е била на 40 г. От заключението на съдебномедицинската експертиза съдът е установил, че в резултат на произшествието ищцата е получила закрито счупване на шийката на дясната тазобедрена кост и мекотъканни увреждания – кръвонасядания и оток на меките тъкани и горната трета на дясното бедро и слабинната гънка; По повод на травмата е предприето оперативно лечение с кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза на костта; В момента на получаване на травмата пострадалата е изпитвала силни болки при допир и опит за движение, като чувствителността към болка е намаляла и изчезнала за около месец и половина; Обичайният период за възстановяване при този род травми е между 7 и 8 месеца, след което при пострадалия се наблюдава болезненост при натоварване на крайника и промяна на времето. Вещото лице – лекар е отбелязало, че липсва медицинска документация, сочеща наличие на усложнения в хода на лечебния и възстановителен процес, както и че от извършения преглед на ищцата една година след инцидента се констатира възстановяване, отсъствие на атрофия на мускулатурата на бедрото и на скъсяване на крайника; походката е самостоятелна с накуцване, което ще остане. Освен данните за здравословното състояние на ищцата, съдът е взел предвид и свидетелските показания на нейния съпруг за особеностите на процеса по лечение и възстановяване и за търпените по време на него болки, страдания и неудобства. След съвкупна преценка на установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е достигнал до извод, че за да бъде удовлетворен принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, на ищцата се дължи обезщетение в размера, определен от първоинстанционния съд – 40 000 лв. С мотив, че увреждането се изразява в една травма, от която няма сериозни остатъчни последици и усложнения, въззивният съд е счел за неоснователна претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение в по-висок размер (100 000 лв. по исковата молба).
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищцата – касатор е обосновала основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. решения, по следните значими за изхода на делото въпроси : „1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси; 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще; 3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства, при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти”.
Поставените въпроси са включени в предмета на спора и са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд относно размера на претендираното с иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обезщетение, но не са разрешени в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
Въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение при стриктно спазване на задължителните указания в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. От мотивите към обжалваното решение е видно, че за да се произнесе за справедливия размер на обезщетението, съдът е взел предвид възрастта на ищцата – сега касатор, към момента на реализиране на увреждащото произшествие, вида и тежестта на получената при произшествието травма, интензитета и продължителността на търпените по повод на травмата болки, страдания и неудобства, продължителността и спецификата на лечебно – възстановителния период, липсата на усложнения в здравословното състояние на пострадалата и на неблагоприятни остатъчни последици от травмата. Съдът е посочил изрично в мотивите си, че съобразява кога е настъпило увреждането, отчитайки по този начин и съществуващите към момента на проявление на вредите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Преценката на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение обхваща всички установени по делото факти, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД, и изводите в решението не противоречат на практиката на ВКС, в т. ч. и на обективираната в цитираните от касаторката решения – решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 749/05.12.2018 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 350/17.10.2011 г. по гр. д. № 1382/2010 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 148/28.06.2018 г. по гр. д. № 3923/2017 г. на ВКС, ІV г. о. Дали изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2343/2018 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл.78, ал.8 вр. чл.37 ЗПП вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3033 от 27.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2343/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Котел,[жк], да заплати на ЗК „Л. И.” АД с ЕИК[ЕИК] сумата 150 лв. /сто и петдесет лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :