1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 05.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 661/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Й. Й. от САК, срещу определение от 22.06.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 7 877/2011 г. Със същото се оставя без уважение жалбата на Б. против разпореждането от 18.03.2011 г. на СРС, ІІ ГО, 61 състав, с което на основание чл. 420, ал. 1 ГПК е спряно изпълнението на издадената заповед за парично задължение и e указвано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Със същото разпореждане СРС е отменил разпореждане от 10.12.2010 г. и е върнал подадената от Д. Д. частна жалба, като е констатирал, че възражението е подадено в срок.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба – Д. К. Д. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Софийският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 40 343/2010 г., с която е разпоредено длъжникът Д. К. Д. от [населено място] да заплати на кредитора В. И. Б. сумата от 1 000 015,80 лв. – главница, представляваща неизпълнено парично задължение – втора вноска за покупка на дружествен дял от капитала на [фирма], платима до 30.04.2010 г. по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 18.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 12.08.2010 г. до окончателното плащане. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, като с разпореждане на от 10.12.2010 г. съдът първоначално е приел, че същото е просрочено. Срещу това разпореждане е депозирана частна жалба от Д.. В хода на производството, с оглед представената от длъжника разписка, СРС е констатирал, че възражението е подадено в законоустановения срок. С разпореждане от 18.03.2011 г. СРС на основание чл. 420, ал. 1 ГПК е спрял изпълнението на издадената заповед за парично задължение, отменил е разпореждането си от 10.12.2010 г. и е върнал подадената от Д. Д. срещу него частна жалба от 14.12.2010 г., като е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Срещу това разпореждане е депозирана частна жалба от кредитора (жалбоподател в настоящото производство) пред СГС, който с определение от 22.06.2011 г. по ч. гр. д. № 7 877/2011 г. (предмет на настоящото производство) я оставя без уважение.
В разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК законодателят е посочил определенията, които подлежат на обжалване пред ВКС, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението по чл. 420 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, същото касае изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 420 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 306 от 27.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 257/2010 г.; определение № 434 от 04.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 277/2010 г., определение № 498 от 05.07.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 288/2010 г. и определение № 394 от 18.05.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 363/2010 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разпореждането на СРС от 18.03.2011 г. е нищожно в частта, с която отменя постановеното от него разпореждане, с което първоначално е констатирал, че подаденото възражение е просрочено. Разпореждането от 10.12.2010 г. не подлежи на контрол от по-горна инстанция, тъй като не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелства, грешка или пропуск, както е направил и първоинстанционния съд.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. И. Б. от [населено място], срещу определение от 22.06.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 7 877/2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: