О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
[населено място], 05.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №867/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба [фирма], чрез адв. С., като пълномощник на управителя на дружеството Н. К. М. срещу решение № 2155 от 28.03.2012г., постановено по в.гр.дело № 424/2012г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ – Б състав.
С решението е потвърдено решение на СРС № І-48-121 от 2.08.2011г., постановено по гр.д. № 42565/2010г. , с което е уважен иск на ищцата В. П. Б. от [населено място] за сумата от 8 925 евро, представляваща неплатен наем за собствената й ? ид.ч. от имот пл.21, част от УПИ ХІV -21,22 кв.21, местност Зона В. – [населено място] за времето от 27.09.2008г. до 22.05.2010г., погасяването на които чрез прихващане с вноска по предварителния договор за строеж е отпаднало поради развалянето му. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на трети касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че доказателствата по делото не установяват валидно разваляне на процесния предварителен договор за учредяване на право на строеж. Необоснован и в нарушение на чл.128 ЗЗД е изводът на съда за неделимост на задължението на ответника – касатор и за активна солидарност на кредиторите – съсобственици по предварителния договор. Позовава се на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на изложените от касатора доводи за нарушения на районния съд, довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Счита, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос: за правото на един от кредиторите по предварителния договор за учредяване на право на строеж да иска разваляне на договора за своята ид.ч. и налице ли е в този случай активна солидарност, при положение, че солидарността не е уговорена и не произтича от закона. Аргументира допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с необходимостта от създаване и уеднаквяване на съдебната практика от касационната инстанция за съдилищата по подобни въпроси и съответно за развитие на правото.
Ответникът В. П. Б., чрез адв. В. Д. счита, че поставения от касатора материалноправен въпрос е единствено от значение за изхода на делото, а доколко правилно е решен съдебния спор е въпрос на правилност на съдебния акт, а не на допустимост по чл.280 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 500 лв., документиран с договор за правна защита и съдействие от 8.10.2012г.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, я намира за процесуално допустима.
С предварителен договор от 23.08.2007г. П. Е. П. и В. П. Б., в качеството си на съсобственици на описания в договора имот, са поели задължението да учредят в полза на дружеството – касатор право на строеж, срещу задължението да изгради със свои средства , материали и труд в степен на завършеност,определена в Приложение №1, и да предаде безвъзмездно на собствениците 30% от общата разгъната застроена площ на сградата, определена в протокол по избор. В чл.20 дружеството се е задължило да за осигури на учредителите обезщетение за лишаването им от възможността да ползват имота си по време на строителството по 200 евро за всеки от съсобствениците до завършване на строителните работи и предаване на обектите. Срокът за изграждане на обекта е 20 месеца, считано от датата на подписване на протокол за строителна линия и ниво – протокол образец 2”а”. СРС е уважил предявения на основание чл.232, ал.2 ЗЗД иск за притежаваната от ищцата част от недв. имот, като е приел, че при неизпълнение на предварителния договор от ответното дружество, тъй като съсобствениците не са поемали общо задължение, ищцата, в качеството си на съсобственик има право да иска неговото разваляне за своята ид.ч.
Въззивният съд също е приел, че направеното от ищцата волеизявление за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задължения от ответното дружество, е породило правните си последици, но при други правни изводи. Волята на договарящите е била ответникът да изпълни единното си и неделимо задължение към съсобствениците – да построи сградата и да им прехвърли собствеността върху обектите. Неделимостта на задължението произтича от намерението на съконтрахентите и естеството на вещта – чл.128 ЗЗД. При неделимото задължение неделимата престация трябва да се предаде на всички кредитори и всеки един от тях може да иска пълното изпълнение на поетото задължение –чл.129 ЗЗД. Частичното изпълнение е лошо изпълнение, поради което кредитора не може да бъде принуден да го приеме. Затова кредиторите имат качеството на обикновени, а не на необходими другари в процеса. При активната солидарност всеки от кредиторите може да иска разваляне на договора поради неизпълнение. При това положително разрешение по обуславящия иска по чл.232, ал.2 ЗЗД въпрос – СГС е потвърдил първоинстанционното решение.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че поставения в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, но разрешаването му е обусловено от изводите на съда за неделимост на задължението на дружеството поемател по предварителния договор за учредяване на правото на строеж, съчетан с договор за изработка, която обуславя кредиторова солидарност и правото на кредитора да може да развали договора. Съгласно чл.128 ЗЗД, задължението е неделимо, когато това, което се дължи е неделимо по своята природа или по намерението на договарящите. Преценката дали задължението е делимо или неделимо се извършва въз основа на конкретния договор, предвид природата на задължението или намерението на съконтрахентите. Доколко съдът правилно е приложил чл.128 ЗЗД, с оглед на събраните по делото доказателства, е въпрос на правилност на решението и на основанията по чл.281, т.3 ГПК, която може да бъде проверявана само ако бъде допуснат касационния контрол при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Дори обаче да се приеме, че формулирания материалноправен въпрос е обуславящ изхода на спора, касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на закона, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, в каквато насока касаторът не излага аргументи. Следва да се отбележи, че макар и не по напълно идентичен казус, решение № 264 по гр.дело №1485/2011г. на ВКС, ІІІ гр.о., постановено по чл.290 ГПК, дава отговор възниква ли солидарност между продавачите – съсобственици, когато обещават да продадат своята част и как се отразява на собствеността на другия съсобственик, когато договора се развали или е направен отказ от него от другия съсобственик.
В обобщение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На ответника по касация ще следва да се присъдят документираните разноски в договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2155 от 28.03.2012г., постановено по в.гр.д. № 424/2012г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ – Б състав.
ОСЪЖДА “М. .Н.Б. О. – гр. С. да заплати на В. П. Б. от [населено място] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: