4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
Гр. С., 06.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 994/2011 г.
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Ч., С. А. Д. и А. А. Ч.-наследници на починалия в хода на процеса ищец А. Н. Ч. подадена чрез процесуалния им представител адвокат А. Г. от АК-П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 296/15.06.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 488/2011 г. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 36/03.02.2011 г. по т-д.№ 474/2009 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от наследодателя им срещу [фирма], [населено място] частичен иск за заплащане на сумата 30 000 лева /като част от цялата сума в размер на 91278.78 лева/ представляващи допълнителни възнаграждения за положителни финансови резултати от реализирани от ищеца сделки в качеството му на председател на УС и представляващ [фирма] преименуван на „Център за здраве и дълголетие О. АД/, в което дружество е бил член на надзорния съвет/, чийто правоприемник е ответника при преобразуването му чрез вливане през 2007 година.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства като не е дал вяра на представените счетоводни документи, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси свързани с доказателствената сила на счетоводните документи и по-конкретно: достатъчни доказателства за вземанията на едно лице към търговско дружество ли са счетоводните записвания на редовно водено счетоводство при липса на първични счетоводни документи подкрепени със събрани други доказателства потвърждаващи размера на вземането. Навеждат се доводи, че така поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС позовавайки се на цитираните в изложението съдебни решения постановени при действието на отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от наследодателя на касаторите иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извършени търговски сделки с положителен финансов резултат в качеството му на председател на УС и член на ръководните органи на влялото се в ответното дружество [фирма] намерили отражение в заключителния му баланс към 30.09.2007 г. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че липсват каквито и да било първични документи за сключването на успешни търговски сделки с участието на ищеца по времето, когато е представлявал дружеството и е бил член на ръководните му органи, както и решение на ОС за изплащане в негова полза на допълнителни суми извън полагащото му се възнаграждение за заеманата длъжност през процесния период. Прието е също, че отразеното в окончателния баланс на влялото се търговско дружество счетоводно записване не доказва нито поражда основание за претендираното вземане при липсата на първични счетоводни или други документи установяващи валидно възникнало задължение на „ЦЗД О.”, АД, чийто правоприемник се явява ответника по делото.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав на ВКС намира за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отговорът на поставения от касаторите правен въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е и постоянната е непротиворечива съдебна практика на ВКС обективирана в р. по т.д.№ 260/2010 г. на ТК-ІІ т.о.; р.по т.д.№ 264/2010 г. на ТК-І т.о.; р. по т.д.№ 454/2008 г. на ТК – ІІ т.о. постановени по реда на сега действуващия ГПК, с която практика апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на която е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира или не дадени доказателства преценявайки ги с оглед останалите доказателства по делото. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касаторите за необоснованост и твърденията за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В тази връзка цитираните в жалбата решения по конкретни дела на различни състави на ВС и ВКС постановени при действието на отменения ГПК не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК, тъй като различният краен извод е обусловен от различните факти по всяко дело, а не от противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос. Независимо от всичко изложено дотук, съгласно императивната разпоредба на чл.221 т.4 и т. 5 ТЗ само ОС на АД може да избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, както и да определя възнаграждението им, включително правото им да получат част от печалбата на дружеството, каквито данни по конкретното дело не са налице.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 296/15.06.2011 г. постановено по в.гр.д.№ 488/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: