О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София 29.06.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1580/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. К. чрез неговия пълномощник адв. В. Д. против решението на Софийски градски съд, постановено на 09.09.2008 г. по гр.д. № 1487/07 г., с което е оставено в сила решението от 09.03.2007 г. по гр.д. № 20639/06 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. К. против ОСЗГ- К. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на С. К. С. на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи в землището на кв. Враждебна: нива с площ 1.1 дка в м.”Т” и нива от 0.9 дка в същата местност.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по няколко съществени правни въпроса, на които е дал различно разрешение от възприетата съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като противоречиво разрешаван се сочи въпросът от значение ли е за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи обстоятелството дали същите са били включени в ТКЗС. Въпросът, от значение за точното прилагане на закона, е формулиран така: допустими ли са свидетелски показания за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, когато искът е бил предявен преди влизане в сила на ЗИДЗСППЗ – ДВ.бр.13/ 2007 г.
Ответникът по касация не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал с допустимите съгласно чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, че неговият наследодател е притежавал заявените за възстановяване имоти към момента на обобществяването им. Тъй като е твърдял, че правото на собственост е придобито на основание давностно владение, е поискал събиране на гласни доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради това, че към момента, когато е било направено това доказателствено искане, е била в сила разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр. 13/ 2007 г., съгласно която правото на собственост не може да се доказва с писмени декларации и/ или свидетелски показания. Съдът е посочил, че тази норма е приложима и към заварените висящи производства предвид разпоредбата на § 30 от ЗИДЗСПЗЗ ДВ бр. 13/ 2007 г.
Поставеният в касационната жалба правен въпрос от значение ли е за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи обстоятелството дали същите са били включени в ТКЗС, е неотносим към изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Този въпрос не е бил обсъждан от въззивната инстанция. Съображенията за отхвърляне на иска са изцяло на друга плоскост и се свеждат до недоказаност на твърдяния от ищеца факт на придобиване на правото на собственост от неговия наследодател на оригинерно основание към момента на обобществяване на земята.
Процесуалният въпрос допустими ли са свидетелски показания за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, когато искът е бил предявен преди влизане в сила на ЗИДЗСППЗ – ДВ.бр.13/ 2007 г. е пряко свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, но по отношение на него не е осъществено поддържаното от касатора специално основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По същество този въпрос се свежда до действието на процесуалните норми във времето и той е намерил безпротиворечиво разрешение в правната доктрина и в съдебната практика. Нормата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е процесуалноправна и съобразно общото правило за действието на този вид норми във времето тя следва да намери приложение и към заварените висящи производства пред съда за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Това изрично е предвидено с разпоредбата на § 30 от същия ЗИДЗСПЗЗ – ДВ бр. 13/ 2007 г. , която е ясна и не се нуждае от тълкуване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 09.09.2008 г. по гр.д. № 1487/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: