Определение №605 от по гр. дело №480/480 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
                                                          
 
        №605     
 
                                                        гр.София,03.07. 2009 г.                                               
 
 
                                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на първи юли две  хиляди и девета година в състав:
 
              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                           ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 480 за 2009 г. приема следното:
 
 
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. Л. срещу решение № 460 от 24.10.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 484 от 2008 г., с което е отменено решение от 18.03.2008 г. по гр.д. № 361 от 2007 г. на С. районен съд в частта, с която на основание чл.36, ал.2 от ЗН е постановено връщане в наследствената маса на имота по нотариален акт за дарение № 15, том V, нот.д. № 1* от 1996 г. и в частта, с която ищецът Б. К. Л. е осъден да заплати на ответника Х. К. Л. сумата 6262,48 лв. и вместо него е постановено решение за осъждане на Х. К. Л. да заплати на Б. К. Л. сумата 3 597,05 лв., представляваща стойността на запазената част на Б. Л. от наследството на починалите му родители Т. Ц. Г. и К. Л. Г. , накърнена с дарението по нот.акт № 15 от 1996 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2008 г. до окончателното плащане и 80 лв. разноски по делото.
В жалбата е посочено, че решението се обжалва само в частта досежно размера на паричната равностойност на запазената част на касатора от наследството на родителите му, която съдът определил на 3 597,05 лв. В тази част обжалваното решение било неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В мотивите на въззивния съд не било посочено каква е била стойността на имотите по време на откриване на наследството и защо се присъжда сумата 3 597,05 лв., която дори не е половината от определената от първоинстанционния съд сума от 6 262,48 лв.
В така нареченото от касатора изложение към касационната му жалба не са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК. Само към жалбата е посочено, че се представя решение на ВКС № 537 от 12.10.1995 г. по гр.д. № 469 от 1994 на ВС, Първо г.о.
Ответникът по жалбата Х. К. Л. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
 
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Макар в касационната жалба, изложението към нея, допълнителната касационна жалба и заявлението от 20.11.2008 г. касаторът да не е посочил изрично защо счита, че касационното обжалване на решението е допустимо, с оглед съдържащото се в касационната жалба изявление на същия, че прилага решение на ВКС, настоящият състав счита, че твърдението на касатора е за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- поради противоречие на решението с практиката на ВКС.
В посоченото от касатора решение на ВКС № 537 от 12.10.1995 г. по гр.д. № 469 от 1994 г. на ВС, Първо г.о. са разгледани следните въпроси: 1. Доколко завещание отменя направено от същия завещател старо завещание, 2. Д. договор за продажба на имот, който впоследствие е приет за недействителен, защото продавачката не е разбирала свойството и значението на сделката и не е могла да ръководи постъпките си, отменя завещанието за същия имот, което продавачката на имота е направила по-рано, 3. Д. пропускът на едно лице да направи възражение по предявен срещу него ревандикационен иск за имота-предмет на завещанието, преклудира правото на това лице да се ползва от това завещание в по-късно заведеното дело за делба на същия имот.
Разгледаните в посоченото решение на ВКС въпроси са напълно неотносими към предмета на настоящото дело, в което страните са наследници по закон на родителите си и в полза на никоя от тях не е било направено завещание. Поради това не би могло да има противоречие между обжалваното решение по настоящото дело и решението на ВКС по гр.д. № 469 от 1994 г.
Касаторът не е посочил други решения на ВКС, в който разгледаните в обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд материалноправни и процесуалноправни въпроси да са решени по различен начин. Поради това не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
 
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 460 от 24.10.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 484 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top