О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвъртоо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 502/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
В. Г. Х. от гр. В. Т. е подала касационна жалба против решението на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 291/2008 г., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация, ищец по делото, В. Б. И., с постоянен адрес с. Н. село, област В. Т. е представила писмено становище, че касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искова молба на съпрузите И. И. и В. И. срещу Б. Х. и съпругата му В. Х. за разваляне на договора за продажба на недвижим имот – апартамент в гр. В. Т. , сключен на 28. 12. 2001 г., с който първите двама са продали имота на ответниците срещу задължението им за грижи, издръжка и лекуване на продавачите до смъртта им. Великотърновския районен съд с решение от 10. 12. 2007 г. по гр. д. № 930/2007 г. е уважил иска и решението е оставено в сила от Великотърновския окръжен съд с въззивно решение от 20. 12. 2008 г. по гр. д. № 291/2008 год.. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че ответниците по иска не са изпълнявали задължението си по договора, което е основание за развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, жалбоподателката В. Х. твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по сходни казуси и представя решение на състав на касационния съд от 21. 10. 2008 г. по гр. д. № 4*:2007 год.. Твърдението сочи на позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. В т. 1 на чл. 280 ал. 1 ГПК е предвидено допускане на касация, когато произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, но разпоредбата има предвид задължителната практика, установена с тълкувателните решения касационния съд.
Касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложеното решение на състав на второ гражданско отделение на ВКС, както и твърдението на жалбоподателката, за други съдебни решения по сходни казуси, не могат да обосноват хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Всеки спор за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на приобретателите за гледане и издръжка на прехвърлителите, е конкретен, обусловен от различни обстоятелства, произтичащи от специфичните нужди на кредиторите, взаимоотношенията между страните, социалното им положение и др. По настоящото дело, както първоинстанционният, така и въззивният съд са обсъдили гласните доказателства и на тази база въззивният съд е приел, че договорът от 21. 10. 2008 г. не е бил изпълняван. Той съдържа клауза за издръжка на прехвърлителите, но по делото няма доказателства такава издръжка да е била престирана. Съдът е посочил, че жалбоподателката и длъжница по договора не е поискала трансформиране на издръжката от натура в парична престация, с оглед на твърдението й, че продавачите са отказвали да приемат изпълнение. Решаеващият съд е взел предвид данните по делото /свидетелски показания/, че жалбоподателката инцидентно е посещавала прехвърлителите в дома им в с. Н. село, за да изпълнява задължението си за грижи и гледане, а след май 2007 год. е преустановила тези посещения и контакти. С оглед на изложеното, касационният съд счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не представлява такова основание и липсата на произнасяне на въззивния съд относно процесуалното положение на ответника Б, който след смъртта на първоначалния ищец и негов баща И на 6. 9. 2007 г., е станал негов правоприемник по реда на наследяването. Правоприемството е настъпило след като с решение, влязло в сила на 25. 7. 2007 год., видно от служебното отбелязване, постановено от Великотърновския районен съд по гр. д. № 698/2007 г. е прекратен брака между Б, в резултат на което е прекратена имуществената общност върху процесния апартамент, съгласно чл. 26, ал. 1 СК. При това положение жалбоподателката може да оспорва развалянето на договора до размера на нейната ? ид. част от имота, по отношение на която част ответникът Б. Х. може да има качеството на ищец. За останалата ? ид. ч. от имота, Б. Х. има качеството на ответник, но и на ищец до размера на неговите наследствени права след смъртта на наследодателя му И. Х. , но това са взаимоотношения между наследниците на починалия, спрямо които жалбоподателката е трето лице и не може да се позовава на обстоятелства, касаещи отношенията между Б другите наследници на И. Х. .
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 12. 2008 г. по гр. д. № 291/2008 г. на Великотърновския окръжен съд по жалбата на В. Г. Х. от гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: