6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 14.12.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3285 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Г. от [населено място], срещу въззивното решение на Окръжен съд-Стара Загора, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№1982/2016г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд П. А. Г. е осъдена да заплати на М. П. О. сумата 3281лв., представляваща половината от стойността на извършените необходими и полезни разноски за запазване на делбения имот, представляващи изкърпване и замазване на мазилка по стените на помещенията в имота, смяна на дървена дограма на една врата и един прозорец в южната стая, поставяне на теракота, фаянс и смяна на санитарни части в банята, закупуване и монтиране на метална външна врата, в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. А. Г. за заплащане на сумата 45.75лв. месечно за ползване на 2/4 ид.части от апартамента по реда на чл.344, ал.2 ГПК от постановяване на решението до окончателното извършване на делбата, както и в частта за разноските.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Допустимо ли е след приключване на първото съдебно заседание след допускане на делбата сънаследникът с писмена молба за предяви исканията си за сметки; преклузивен ли е срокът за предявяване на исканията за сметки да става в това заседание и в него да се посочват и доказателствата; исканията за подобрения в имота какво следва да съдържат – посочване на всяко подобрение по вид, обем и стойност, както и доказателства за всяко от тях или е възможно да се заяви, че се претендират подобрения на определена стойност без да се конкретизират по вид и обем; ако претенцията за подобрения е само в стойностно изражение има ли право съдът да определи срок на съделителя с молба след първото заседание във втората фаза на делбата да уточни претенциите си подробно;
2.Следва ли съдът да остави без уважение предявените след първото заседание след допускане на делбата искания по сметки и по какъв начин следва да се произнесе – с определение или в самото решение на втората фаза на делбата;
3.Може ли в решението след допускане на делбата /след втората фаза на делбата/ съдът да мотивира решението си на свидетелски показания за извършени подобрения в имота, дадени в първата фаза на делбата преди още да има направени искания по сметки от съделителя;
4.Допустимо ли е съдът да уважава претенция за подобрения по-голяма по обем и размер от притежавания дял в съсобствеността;
5.Кои подобрения в имота са необходими и полезни разноски за запазване на имота; какво следва да има предвид съдът под „запазване на имота“;
6.Какво представлява цената на подобренията – дали това е паричната стойност за извършени дейности в имота, приети като подобрения от съда или е разликата в увеличената пазарна стойност на имота;
7.Представлява ли въвод във владение на недвижим имот предаването на ключ от жилището в кантората на нотариус; предаването на ключ от жилището означава ли осигуряване на право на ползването му общо с другия съсобственик, който в момента на предаване на ключа се намира извън пределите на Република България, а жилището се ползва от децата на този съсобственик в този момент;
8.Неприемането на ключа за жилището в кантората на нотариус дава ли основание съдът да приеме, че е налице отказ да се ползва жилището общо с други лица, които не са страни в делбения процес и това да бъде основание при постановяване на въззивното решение обезщетението за ползване на имота от ответника по делото да се плаща до постановяване на решението вместо до окончателно извършване на делбата.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. П. О. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения, включително за недопустимост на касационното обжалване.
В частта, с която се иска отмяна на въззивното решение, с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлена претенцията на П. А. Г. за заплащане на сумата 45.75лв. месечно за ползване на 2/4 идеални части от апартамента по реда на чл.344, ал.2 ГПК от постановяване на решението до окончателното извършване на делбата, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В тази част постановеният от въззивния съд съдебен акт има характер на определение, с което съдът се произнася по начина на ползване на имота, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Според тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС в т.6 на ТР №1/17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г., определението по чл.282, ал.2 ГПК /сега чл.344, ал.2 ГПК/ подлежи на касационно обжалване само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивния съд. В случая по искането на определяне на начина на ползване на делбения имот и сумите, които съделителите си дължат срещу ползването, за първи път се е произнесъл първоинстанционния съд, поради което в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
П. А. Г. е предявила срещу М. П. О. и Р. А. С. иск за делба на апартамент №13, находящ се в [населено място],[жк], блок 4, вх.А, ет.5. С влязло в сила решение №558/01.11.2012г. по гр.д.№2180/2011г. на Казанлъшкия районен съд апартаментът е допуснат до делба при квоти 2/4 ид.части за П. А. Г., ? ид.част за М. П. О. и ? ид.част за Р. А. С..
Производството е във фазата по извършване на делбата.
В обжалваното решение е прието, че в първото съдебно заседание след допускате на делбата, проведено от първоинстанционния съд, е приета за разглеждане претенция на П. А. Г. против М. П. О. и Р. А. С. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 2/4 ид.части по 50лв. месечно от всеки от тях, считано от 04.10.2011г. до прекратяване на съсобствеността и претенция от М. П. О. против П. А. Г. за заплащане на сумата от 10000лв., явяващи се половината от стойността на извършени в имота необходими разноски и подобрения в периода 05.01.2004г.-05.01.2014г. – закърпване и измазване на мазилка на стените на помещенията в имота на стойност 3000лв.; смяна на дървена дограма на една врата и един прозорец в южната стая – 2000лв.; поставяне на теракота, фаянс и смяна на санитарни части в баня – 4000лв.; закупуване и монтиране на метална външна врана – 1000лв. В това съдебно заседание е уточнено, че М. О. предявява претенцията за заплащане на извършени разноски за запазване на вещта в качеството си на владелец, уточнен е видът на извършените СМР, както и стойността на всяка една претенция /посочени са разноските, които се претендират/, направени са доказателствените искания, вкл. за изслушване на СТЕ за стойността на необходимите и полезни разноски с искане по тази претенция да бъдат ценени и всички писмени и гласни доказателства, събрани в първата фаза на производството. В същото съдебно заседание съдът е приел претенциите за разглеждане. Процесуалният представител на П. А. Г. е заявил, че не се налага повторен разпит на свидетелите, които са били вече разпитани в първата фаза на делбеното производство.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения и на извършените по делото съдопроизводствени действия, следва да се приеме, че съображенията, с които касаторът обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по първия и втория поставен въпрос, не съответстват на действително извършените съдопроизводствени действия в първото съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд след влизане в сила на решението по допускане на делбата –претенциите по сметки са предявени устно в това съдебно заседание и в същото съдебно заседание са уточнени от пълномощниците на страните – уточнено е, че М. О. предявява претенция за присъждане на сумата от 10000лв., представляваща стойността на необходимите и полезни разноски, които са описани по вид извършени дейности, посочена е стойността на всеки разход и тези обстоятелства са възпроизведени от съда в определението, с което претенцията е приета за разглеждане. В същото съдебно заседание са направени и съответните доказателствени искания. Поради това следва да се приеме, че така поставените въпроси за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени в първото съдебно заседание, което се провежда след влизане в сила на решението по допускане на делбата, при предявени претенции по реда на чл.346 ГПК, не обуславят крайния изход на спора нито основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали в решението по извършване на делбата съдът може да мотивира изводите си за извършените подобрения със свидетелски показания, дадени в първата фаза на производството. Така поставеният въпрос следва да се приеме за ирелевантен с оглед изричното изявление на процесуалните представители на спорещите страни в проведеното от първоинстанционния съд съдебно заседание на 09.06.2014г., в което са приети за разглеждане претенциите по сметки, че повторен разпит на свидетелите за факта на извършване на подобренията /ремонтните работи, за които се твърди, че представляват необходими и полезни разноски/ не се налага. Изявление в този смисъл е направено както от адв.Г. /процесуален представител на П. Г./, така и от адв.Б. /процесуален представител на М. О./.
В обжалваното решение са изложени съображения, че необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота. Прието е, че от гласните доказателства /показанията на св.И. Д., П. С., С. А. и М. А./ е установено, че след влизане в апартамента през 2004г. М. О. и Р. С. са извършили ремонт на апартамента – боядисали са рамките на прозорците, сменили са плочките и тоалетната чиния в банята, шпакловали и боядисали стените на стаите. Въз основа на показанията на св.С. А. е прието, че при нанасянето през 2004г. прозорците и дограмите били изпочупени, поради което тези ремонтни дейности са приети за необходими за запазването и поддържането на имота. Извършените ремонтни работи /боядисване рамките на прозорците, смяна на плочките и тоалетната чиния в банята, шпакловка и боаядисване на стените в стаите е прието, че представляват необходими разноски за поддържането и запазването на жилището в състояние, годно за живеене. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието, че размерът на тези разноски е 6562лв. или 3281лв. за ? идеална част.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо съдът да уважава претенция за подобрения по-голяма по обем и размер от притежавания дял в съсобствеността – в обжалваното решение изрично е посочено, че от общата стойност на направените разноски за запазване на имота П. Г. следва да заплати само припадащата се на притежаваната от нея идеална част от имота.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кои подобрения в имота са необходими и полезни разноски за запазване на имота и какво следва да има предвид съдът под „запазване на имота“. Изразеното от въззивния съд становище, че необходимите разноски са извършените за запазване съществуването на самия имот, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, като чрез извършването им се предотвратява и разрешаването на имота, съответства на трайно установената съдебна практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса какво представлява цената на подобренията – дали това е паричната стойност за извършени дейности в имота, приети като подобрения от съда или е разликата в увеличената пазарна стойност на имота. На първо място по причина, че съдът е присъдил на М. О. съответната сума, приемайки, че направените от нея разноски са необходими и полезни, а не подобрения, поради което поставеният въпрос следва да се приеме за ирелевантен с оглед констатациите и изводите на въззивния съд. Освен това по въпроса последиците от кои въздействия върху имота представляват подобрения и каква стойност следва да бъде присъдена е дадено задължително за съдилищата тълкуване в ППВС №6/27.12.1974г., т.е. не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора 7 и 8 въпрос не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в частта по искането за заплащане на обезщетение срещу ползването по реда на чл.344, ал.2 ГПК касационната жалба е недопустима.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№1082/2016г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд П. А. Г. е осъдена да заплати на М. П. О. сумата 3281лв., представляваща половината от стойността на извършените необходими и полезни разноски за запазване на делбения имот.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П. А. Г. касационна жалба с вх.№7447/10.06.2016г. срещу въззивното решение, постановено на 22.04.2016г. по в.гр.д.№1082/2016г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлена претенцията на П. А. Г. за заплащане на сумата 45.75лв. месечно за ползване на 2/4 идеални части от апартамента, предмет на делбата, по реда на чл.344, ал.2 ГПК от постановяване на решението до окончателното извършване на делбата.
В частта, с която подадената от П. А. Г. касационна жалба е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: