О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София,20.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 362/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и по касационна жалба на [фирма], и двете дружества представлявани от адвокат С., срещу въззивното решение на Великотърновски апелативен съд № 10 от 13.01.2012год. по в.т.дело № 277/2011год., с което е потвърдено решение № 101 от 26.07.2011год. по т.дело № 59/2011год. на Плевенски окръжен съд. С това решение е признато за установено, на основание чл. 498, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на [фирма] – [населено място], представлявано от управителя И. И. А., и [фирма] – П., представлявано от Е. Н. Н., че [фирма], представлявано от управителя В. С. С., е собственик на следния недвижим имот: У. с кадастрален номер…… по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов обект, със стар идентификатор № … № …. в кв. …. по плана на [населено място], при описани съседи, с площ на имота 2 107 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с кадастрален №…… един брой етажи, предназначение – промишлена сграда, конструкция – масивна, със застроена площ от 1 001 кв.м., и сграда с кадастрален №……, един брой етажи, предназначение – промишлена сграда, конструкция – масивна, застроена площ от 400 кв.м., а по документ за собственост – поземлен имот с площ от 2 120 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], У. … в кв….. по плана на града, ведно с построените в имота производствени сгради – компресорно отделение с площ от 410 кв.м., хладилна камера и ел. работилница с площ от 540 кв.м., кухня – столова от 200 кв.м., и трафостанция с площ от 81 кв.м., като е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт № …., том I, нот. дело № 36/ 2011 г. на Нотариус И. И. в района на П. Районен съд, вписан в службата по вписванията под № …, том…, дело №…/…. г, за извършена покупко-продажба на процесния имот от 01.02.2011 г. между [фирма] [населено място], в качеството му на продавач, от една страна, и от друга страна – [фирма] – [населено място], в качеството му на купувач, и са осъдени ответниците да заплатят направените разноски пред първата инстанция от ищеца в размер на 2 056 лева държавна такса, и 3 000 лева адвокатско възнаграждение или общо – 5 056 лева.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирани в самите касационни жалби и идентични по съдържание, се сочи, че са налице основанията на чл.280 т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване “ с оглед на противоречието с практиката на ВКС, наличието на противоречива практика на съдилищата, както и наличието на правни въпроси,включени в предмета на спора и обусловили изхода на делото”. Във връзка с основанието по чл.280 т.1 и т.2 ГПК касаторите поддържат, че съдът неправилно тълкува нормата на чл.115 ЗС , неправилно приема, че влязлото в сила решение е вписано на 21.05.2009г. , а не на 17.09.2009г., неправилно е зачел действието на това вписване. Позовава се на решения на ВТАпС , ПлОС и ВКС , в които е разглеждан въпросът за приложението на чл.298 ал.3 ГПК/отм/ и за действието на вписването на искова молба. Във връзка с основанието по т.3 на чл.280 касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящите изхода на делото въпроси ,уточнени от съда : налице ли е в процесния случай валидно вписване на влязлото в сила решение на 21.05. 2009г. и при конкуренция на две вписвания вписвания кое следва да бъде зачетено, и бил ли е собственик на имота [фирма] към момента на публичната продан с оглед нормата на чл.78 ГПК. Според касаторите тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона , като не са изложени никакви съображения в тази насока.
Ответникът по касация – [фирма], не взема становище.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
Предмет на разглеждане по делото е предявен от [фирма] против [фирма] и [фирма] иск по чл.124 ГПК за установяване правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, както и по чл.537 ГПК за отмяна на нотариалния акт, в който е материализирана сделката между двамата ответници, касаеща същия имот.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което исковете са уважени. Прието е, че следва да се приеме за установено по отношение на ответниците, че щецът [фирма] е собственик на процесния недвижим имот. За да стигне до този правен извод, от въззивния съд е прието, че решаващи при осъществените многобройни прехвърляния на процесния недвижим имот са извършените вписвания на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, отбелязването на съдебното Решение по същия иск, с който предварителният договор е обявен за окончателен, и възлагателното Постановление, защото вписването е юридически акт с гражданско-правно действие, чийто цели са да се даде гласност на вписания акт и същевременно да се защити приобретателят на процесния недвижим имот, в конкретния казус. Вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице, вписало или придобило вещно право след вписания придобивен акт на първия приобретател. Отчетено е като безспорно установено обстоятелството, че исковата молба на [фирма] против [фирма] с правно основание – чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е била вписана на …… г. в службата по вписванията и от този момент вписването има действие по отношение на третите лица; че правото на собственост върху процесния недвижим имот [фирма] е придобило въз основа на влязлото на 08.12.2008г. Решение на П. Окръжен съд, което замества окончателния договор за покупко-продажба на имота. Отчетено е, че съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС, влязлото в сила Решение по предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде отбелязано в регистрите на службата по вписванията по представен препис от него в шестмесечен срок. Въз основа на представения по делото заверен препис от влязлото в сила Решение е приел за безспорно, че отбелязването е било извършено в службата по вписванията на 21.05.2009 г. Счетен е за неоснователен доводът на настоящите касатори, че отбелязването на процесното Решение е станало на 17.09.2009 г. и по тази причина вписването на исковата молба е изгубило своето действие по отношение на третите лица. В подкрепа на този довод ответните дружества са поддържали, че с вписването на Определение № 331/19.06.2011 г., постановено по т.д. № 66/ 2007 г., е било заличено извършеното предходно вписване, тъй като заличаването става с вписване на последващия акт. В тази връзка е отчетено от съда, че с цитираното Определение Плевенският Окръжен съд е отменил свое Разпореждане от 07.01.2009г., с което е разрешил да бъде издаден на молителя [фирма] заверен препис от влязло в сила Решение по т.д. № 66/ 2007 г. по описа на П. Окръжен съд, като е прието, че за да бъде заличено отбелязването на влязлото в сила решение, извършено на 21.05.2009 г. в службата по вписванията, молителят е следвало да сезира не П. Окръжен съд, а съответния съдия по вписванията, защото се касае до заличаване на отбелязване на влязло в сила съдебно Решение. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Правилника за вписванията /ПВ/, заличаването на вписване /а също така и на отбелязване/ става, като в партидната книга се отбележи съдебния акт, с който се постановява заличаването, или с който се прекратява производството по делото. Тази разпоредба визира хипотезите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила Определение, или когато, с влязло в сила Решение, предявеният иск е бил отхвърлен. В конкретния казус не се касае за горепосочените хипотези, поради което молбата е неподведомствена на съда. Предвид изложеното съдът е приел, че на 21.05.2009 г. е било извършено отбелязване на постановеното по т.д. № 66/ 2007 г. по описа на П. Окръжен съд Решение и тъй като то е влязло в сила на 08.12.2008 г., отбелязването е направено в рамките на установения от закона шестмесечен срок, а исковата молба, с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е запазила своето действие по отношение на третите лица от момента на вписването й в службата по вписванията – 11.10.2006 г. Сделката, с която е прехвърлено правото на собственост на приобретателя [фирма] , е извършена на 22.07.2009 г. – след влизане в сила на решението, с което се обявява за окончателен, сключеният между [фирма] и [фирма] предварителен договор и след вписването му , поради което е и непротивопоставима на ищеца. Прието е от въззивния съд и това, че Постановлението за възлагане на процесния недвижим имот е с дата 12.04.2010г, влязло е в сила като необжалвано и е вписано на 21.05.2010 г. в службата по вписванията. Отчетено е, че възлагането има вещно-правно действие и прехвърля върху купувача [фирма] правата, които длъжникът [фирма] е имал върху имота от момента на възлагането, но публичната продан не е била стабилизирана, тъй като е била възложена чужда вещ, собственост [фирма], на когото влязлото в сила Постановление за възлагане не може да бъде противопоставено, защото по отношение на него проведената публична продан на имота е недействителна. Счетен е за неоснователен и доводът , че ответните дружества са придобили собствеността на процесния недвижим имот на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД като е прието, че тази разпоредба е неприложима в настоящия казус. Съобразно изложеното е обоснован изводът, че ответникът [фирма] не е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като праводателят му [фирма] не е станал собственик на имота и не може да му прехвърли вещно право, което не притежава.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като обоснове и в какво се състои противоречието и съответно защо смята, че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че поддържаната от касаторите теза за разрешаване на въпроси в противоречие с практиката на ВКС и противоречива разрешавани от съдилищата не може да бъде споделена, както и не може да се приеме, че произнасянето на настоящата инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. На първо място съдебните актове, на които се позовават касаторите, са неотносими – касаят различна фактическа обстановка и не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на въпроса. На следващо място е налице трайна и последователна практика по въпросите , свързани с действието на вписването на исковата молба и съдебното решение, по приложение нормата на чл. 115, ал. 2 от ЗС и по въпроса за подлежащите на вписване актове и кога се издава препис от влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Когато практиката по тези въпроси е уеднаквена и с тази практика въззивният съд се е съобразил изцяло, не може да се обоснове извод за противоречиво разрешаване на въпроса.
Следва да се посочи и това, че в процесния случай изложението на касаторите за допустимост на касационното обжалване досежно въпросите “налице ли е в процесния случай валидно вписване на влязлото в сила решение на 21.05.2009г. и при конкуренция на две вписвания кое следва да бъде зачетено” и “бил ли е собственик на имота [фирма] към момента на публичната продан с оглед нормата на чл.78 ГПК” съставляват по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъжда специфичната за основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК допълнителна предпоставка, поддържана от касаторите. Въпреки изложеното настоящият състав намира, че следва да отбележи, че в процесния случай касаторите не са изложили съображения с какво произнасянето на настоящата инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторите не са обосновали такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 13.01.2012год. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в.т.дело № 277/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: