О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 606
гр. София, 21.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 561 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Г. Д. А. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, чрез своя пълномощник, е обжалвал с искане за отмяната му определението от 08.08.2011 г. по ч. гр. д. № 1071/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 26.04.2011г. по гр. д. № 8697/2010 г. на Бургаския районен съд, с което е отказано освобождаването му от държавна такса.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на невъзможността да бъдат извличани доходи от притежаваното имущество при освобождаването от държавна такса, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата.
За да се отговори на тези въпроси моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване. Прави се искане и за отмяна на определението като неправилно.
Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът притежава недвижимо имущество, като без значение при обосноваване на липсата на средства, е факта дали то се ползва или не. Меродвано при преценката на искането за освобождаване с оглед обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, е единствено наличието на такова имущество, поради което страната е в състояние да извлича доходи от имуществото си и да заплати дължимата такса. Наред с това е прието, че лицето е в трудоспособна възраст, може да престира работната си сила и да реализира доходи.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но не решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, израз на която е определение № 553/01.10.2010 г. по ч. гр. д. № 448/2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение. По сходен казус касационният съд е приел, че се „освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквекстируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото. При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1/ действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2/ доходите, които може да бъдат реализирани от несеквекстируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3/ правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права.”
В съответствие с утвърдената практика, въззивният съд е извърши преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса. Съдът е съобразил, че ищецът е лице в трудоспособна възраст, в състояние е да упражнява работната си сила и да генерира доходи от нея, притежава и недвижими имоти – апартамент и търговско помещение на [улица] [населено място], които макар и да са не използваеми понастоящем (поради декларирана липса на електроснабдяване и водоснабдяване в продължителен период от време) му предоставят възможността да реализира доход от тях. Затова изводът, че той разполага с достатъчно средства да заплати дължимата такса, от 62 лв., е правилен. Това е така, защото страната разполага със значително имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит.
По изложените съображения преценката на съда, че молителя разполага с възможност за внасяне на държавна такса по делото е формирана в съответствие с установената практика по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Ето защо не се изисква и тълкуване на закона въз основа на обстоятелствата по делото.
С оглед на изложеното не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 08.08.2011 г. по ч. гр. д. № 1071/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.