5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 4742/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр.София, 25.09.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 4742/2013 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Бизнес център и инкубатор [фирма], [населено място] срещу въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1493/01.07.2013 год. по ч.гр.дело № 2295/2013 год. в частта, с която въззивният съд е потвърдил определението на Врачанския окръжен съд № 121/26.03.2013 год. по т.дело № 84/2012 год. в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявените от „Бизнес Център и инкубатор [фирма] срещу [фирма], [населено място] и Бизнес иновационен център „С.”/в производство по несъстоятелност/, [населено място] иск по чл.694, ал.1, изр.първо, пр.второ ТЗ за установяване несъществуване на приетото в производството по т.дело № 617/2007 год. на Врачанския окръжен съд вземане на [фирма] в размер на 4 810 312 лева към неплатежоспособното дружество-длъжник, както и евентуалните установителни искове, че не са налице условия за изискуемост на неустойка в размер на сумата 4 800 000 лева по договор за съвместна дейност на двамата ответници от 25.06.2007 год. и споразумение от 12.07.2007 год. към него и обективно съединения иск за установяване, че вземането на [фирма] в посочения размер не е обезпечено с договор за особен залог и не следва да бъде класифицирано като такова по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
По съображения изложени в частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение и разглеждане на предявените установителни искове. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с направените оплаквания относно преценката на двете съдебни инстанции за недопустимост на предявените установителни искове поради липса на правен интерес с оглед постановеното по реда на чл.694 ТЗ влязло в сила решение на Врачанския окръжен съд по т.дело № 912/2008 год., с което е признато съществуването на вземане на [фирма] към [фирма] в размер на 4 800 000 лева – неустойка, уговорена в допълнителното споразумение от 12.07.2007 год. към договора за съвместна дейност от 25.06.2007 год. Позовава се на приложени към жалбата съдебни актове на различни състави на ВКС и съдилища в страната. Поддържа наличие на основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса какъв е редът за защита в случай на симулиран процес по чл.694 ТЗ между ответниците по настоящото дело и кой е родово и местно компетентния съд да разгледа иска за прогласяване нищожност на постановеното решение по т.дело № 912/2008 год. на ОС-Враца предвид липсата на съдебна практика.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] и „Бизнес иновационен център [фирма] изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и провери данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Видно от данните по делото, производството по т.дело № 84/2012 год. е образувано по искова молба на Бизнес център и инкубатор [фирма] срещу [фирма] и [фирма]/в несъст./, с която са предявени в обективно и субективно съединение главен иск по чл.694 ТЗ за признаване за установено несъществуване на прието вземане в размер на 4 810 312 лева в полза на първия ответник към втория ответник, произтичащо от уговорена неустойка в договора за съвместна дейност и споразумението към него, както и евентуални установителни искове, че не са налице условия за изискуемост на посочената неустойка и че вземането не е обезпечено с договор за особен залог и не следва да бъде класифицирано като такова по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. По делото е безспорно установено, че с влязло в сила решение на Врачанския окръжен съд по гр.дело № 912/2008 год. в производство по чл.694 ТЗ е прието за установено по отношение на ответника [фирма]/в несъст./ съществуването на вземания в полза на [фирма] в общ размер на 4 810 312 лева, включващи и вземането за неустойка от 4 800 000 лева по договора за съвместна дейност между тях и допълнителното споразумение към него от 12.07.2007 год. При тези фактически данни съдът е приел, че съгласно чл.694, ал.4 ТЗ влязлото в сила съдебно решение по чл.1 на чл.694 ТЗ по гр.дело № 912/2008 год. има установително действие по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, какъвто се явява и ищецът по настоящото дело. Съображенията за недопустимост на предявения от него иск по чл.694, ал.1 ТЗ и прекратяване на производството по него съдът е обосновал с решаващия извод, че е налице хипотезата на чл.691 ТЗ, според която не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. Наведен е и допълнителен довод относно липсата на правен интерес за ищеца от предявения иск по чл.694, ал.1 ТЗ, тъй като целеният от него резултат може да бъде постигнат при успешно провеждане на иск за прогласяване нищожност на влязлото в сила решение по гр.дело № 912/2008 год. на ОС-Враца. Същото се отнася и по отношение на евентуално предявените установителни искове, защото при обявена нищожност на посоченото решение процесното вземане ще бъде изключено от списъка на приетите вземания и пред съда няма да стои въпросът за тяхната обезпеченост с договор за особен залог и класифицирането им като такива по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2008 год. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на постановения съдебен акт с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото поставените от частния жалбоподател в т.3.1, т.3.2, т.3.3, т.3.4 и т.3.5 от изложението му въпроси: допустим ли е самостоятелен иск по чл.694 ТЗ за установяване съществуването или несъществуването на привилегия на прието в производството по несъстоятелност вземане; допустимо ли е едновременно предявяване на иск по чл.694 и чл.646 ТЗ/респ. конститутивните искове по чл.647 ТЗ/ и съществува ли преюдициалност между двата иска когато имат за предмет действителността, респ. съществуването на обезпечение в производството по несъстоятелност; кой е допустимият ред за контрол за законосъобразност на определението по чл.692, ал.4 ТЗ са ирелевантни, тъй като не са свързани с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. В случая недопустимостта на предявените искове е мотивирана със решаващия извод, че след като вземането е установено с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 912/2008 год. на ОС-Враца, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност с участието на синдика, това решение има установително действие в отношенията с длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността и с оглед изричната забрана предвидена в чл.691 ТЗ, вземането не може да бъде оспорвано в последващ съдебен процес чрез пререшаване на спора за неговото съществуване. В тази връзка поставените от жалбоподателя въпроси са неотносими към решаващия извод на съда. Аналогично е положението и по отношение на формулираните в т.3.6 и т.4 от изложението въпроси: какъв е редът за защита в случаите на симулиран процес по чл.694 ТЗ и кой е родово и местно компетентния съд за прогласяване нищожност на съдебното решение по гр.дело № 912/2008 год. поради симулиран процес, които въпроси са извън предмета на въззивното определение в обжалваната му част. Липсата на релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК обосновава самостоятелен извод за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване на обжалвания съдебен акт, поради което според настоящия съдебен състав не се налага обсъждане на поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки за наличие на твърдяните основания по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1493/01.07.2013 год. по ч.гр.дело № 2295/2013 год. в частта, с която е потвърдено определението на Врачанския окръжен съд № 121/26.03.2013 год. в частта, с която е прекратено производството по т.дело № 84/2012 год. по отношение предявените от Бизнес център и инкубатор „Искър”, [населено място] установителни искове.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ