3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 606
С., 29.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 358/2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П. срещу решение от 04.12.2009 г. по гр.д.№ 3635/2006 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.07.2006 г. по гр.д.№ 2945/2004 г. на Софийски районен съд, 24 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) за установяване недължимост на вземане в размер на разликата над сумата 472.72 лв. до 2 145 лв. по издаден в полза на [фирма] изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. „к“ ГПК (отм.), представляващо консумирана, но незаплатена топлоенергия за периода 01.11.1999 г. до 31.03.2003 г.
В касационната жалба е въведено оплакване за постановяване на решението при наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания.
В изложението по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС съдебният състав се произнесъл по въпроси, по които няма еднопосочна практика, до момента са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за правото, които са свързани с основанието за възникване на спорното вземане, за приложимостта на ОУ за продажба на топлоенергия, за доказателствената стойност на неподписани документи и конкретно на извлечения от сметки, формуляри, както и по въпроса за разпределение на доказателствената тежест. Към изложението са приложени Решение 176 от 23.05.2008 г. по гр.д.№ 92/2008 г. на Софийски градски съд и Определение № 83 от 12.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 541/2008 г., ІІ т.о.
Ответникът [фирма] оспорва по реда на чл.287, ал.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1- 3 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете иска за неоснователен, въззивният съд е приел, че вземането на [фирма] е съществуващо и основателно, доколкото търговското дружество има възникнало и непогасено задължение за доставена топлоенергия не само за посочения в исковата молба апартамент № 1 с абонататен № 63112, но и за притежаваната от ищеца ? ид.част от апартамент № 2 ап. с абонатен № 63113.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Формулираните от касатора въпроси нямат отношение към спора, който се е концентрирал изцяло върху кубатурата на отопляемите обекти поради обстоятелството, че първоначално са били водени под един абонатен номер, но с количество, различно от отразеното в откритите впоследствие две нови отделни партиди. Следователно обуславящия изхода на делото въпрос, който е фактически, се отнася до обема на отопляемата площ, за която ищецът дължи цената на потребената от него услуга, изясняването на който е съобразено със заключението на съдебно-техническата експертиза. При липсата на спор относно качеството на ищеца на потребител на топлинна енергия, както и по отношение на методиката, по която тя е била разпределена следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси макар и важни, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от отсъствието на основната предпоставка за достъп на въззивното решение до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се изтъкне, че с представените към изложението му съдебни актове не се доказват и твърденията за противоречиво разрешаване на изведените от него правни въпроси. С решението на СГС по гр.д.№ 92/2008 г. е коментиран въпросът за мерните единици, в които се начислява подадената топлоенергия, който е неотносим към настоящия спор, а цитираното от касатора Определение № 83 от 12.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 541/2008 г., ІІ т.о., постановено в производство по чл.288 ГПК не съставлява съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Липсва и аргументация за соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което позволява да се обобщи, че не са налице законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2009 г. по гр.д.№ 3635/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: