3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 04.08.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №4401 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. К. К., А. К. С. и Х. С. П., чрез процесуален представител адв.Б., срещу определение от 14.10.2013г. по ч.гр.д.№13448/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.09.2013г. по гр.д.№21868/2013г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд за връщане исковата молба на М. К. К., А. К. С. и Х. С. П. на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстраняване констатирани нередовности на исковата молба – вкл. непредставяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 4% върху ? от цената на иска, която е данъчната оценка на недвижимия имот – чл.71, ал.2, вр. чл.69, ал.1, т.2 ГПК и в продължения от съда срок по реда на чл.63 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „следва ли съдът да уведомява страните за това какво е решил по подадена от тях процесуална молба, в това число и молба за удължаване на срока”, „при неуведомяване за разпореждане на съда за удължаване на срока по молба на страната, налице ли е основание за прекратяване на производството поради неизпълнение на указание на съда, ако страната, която не е била уведомена за удължения срок не е изпълнила дадените й указания”. Жалбоподателите считат, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторите не са посочили съдебната практика по поставените от тях въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.63 ГПК не са неясни, неточни или непълни, и по приложението им има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Разпоредбата на чл.63, ал.2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределения срок при продължаване на законен или определен от съда срок като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Началният момент на новоопределения срок следователно не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. По този въпрос е установена трайна практика на ВКС-определение №385 от 04.10.2010г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II г.о на ВКС; определение №425 от 21.06.2010г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на II т.о.; определение №137 от 12.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7855/2013 г. на III г.о. на ВКС, която не се нуждае от промяна и която практика настоящият състав споделя.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.10.2013г. по ч.гр.д.№13448/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.09.2013г. по гр.д.№21868/2013г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: