1 от 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр. София, 05.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 441 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. К. Т. срещу определение № 456 от 21.03.2012г., постановено по ч. т. дело № 313/2012г. на Апелативен съд П., 1 състав, с което е оставена без уважение подадената от НАП частна жалба против определение от 16.12.2011г. по т. дело № 112/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на адм. дело № 2840/2011г. на Пловдивски административен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 216 ДОПК. В приложено към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са релевирани доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въпросът „следва ли да е налице влязъл в сила ревизионен акт, за да се проведе исково производство по чл. 216 ДОПК” е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 250/04.05.2010г. по т. дело № 637/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и се решава противоречиво от съдилищата /в друг смисъл решение от 15.12.2009г. по гр. дело № 2609/2008г. на Районен съд Пазарджик, потвърдено с решение № 481/26.10.2010г. по в. гр. дело № 665/2010г. на Окръжен съд Пазарджик/.
Ответниците [фирма], [населено място] и Л. В. Б. от [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция е констатирала, че в хода на производството пред Окръжен съд Пазарджик Хасково, образувано по иск с правно основание чл. 216, ал. 2 ДОПК, предявен от НАП против [фирма], [населено място] и Л. В. Б. от [населено място] за признаване за недействителна по отношение на държавата сключената между ответниците на 09.09.2010г. покупко-продажба на подробно описан недвижим имот поради наличие на основания по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК, е обжалван съставения на ответника – търговец данъчен ревизионен акт, по повод на което е образувано адм. дело № 2840/2011г. пред Пловдивски административен съд. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, решаващият съдебен състав е приел, че публичното вземане, по което ищецът се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респективно с влязло в сила съдебно решение, и тъй като до този момент публичното задължение е спорно, а съществуването му е от значение за основателността на специалния отменителен иск по чл. 216 ДОПК, е направил извод за наличие на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на исковото производство. Възражението на частния жалбоподател за неправилност на първоинстанционното определение поради това, че обжалването на ДРА не спира неговото изпълнение, е прието за неоснователно по съображения за неприложимост по аналогия на съответните разпоредби, тъй като се касае до различни правоотношения.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посоченият от частния жалбоподател правен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: дали установяването на публично задължение с влязъл в сила административен акт, респективно с влязло в сила съдебно решение ще има значение за правилното решаване на спора по специалния отменителен иск по чл. 216 ДОПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че релевантният правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен съдебен акт правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Определенията, постановени от касационната инстанция по реда на чл. 288 ГПК, не формират задължителна за съдилищата съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което позоваването на противоречие с определение № 250/04.05.2010г. по т. дело № 637/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е неоснователно. От друга страна, посоченото определение не дава отговор на релевантния за настоящия спор правен въпрос.
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 166/30.12.2009г. по т. дело № 430/2009г. на ВКС, ТК, II о. и решение № 436/22.12.2011г. по гр. дело № 308/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ о., представляващи задължителна за съдилищата в Република България практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респективно с влязло в сила съдебно решение. Като е приел, че установяването на публично задължение с влязъл в сила административен акт, респективно с влязло в сила съдебно решение ще има значение за правилното решаване на спора по специалния отменителен иск по чл. 216 ДОПК, въззивният съд се е съобразил с посочената практика на ВКС.
Съгласно задължителните за съдилищата в Република България постановки по т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Решението на Пазарджишки районен съд, на което частният жалбоподател се позовава, е съдебен акт на първоинстанционен съд, който е влязъл в сила на 13.01.2011г., но същият не обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по релевантния за настоящия спор правен въпрос е създадена задължителна за съдилищата практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в горепосочените решения на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция.
Поради липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК въззивното определение на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 456 от 21.03.2012г., постановено по ч. т. дело № 313/2012г. на Апелативен съд П., 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.