О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
С., 05.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 16 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК],чрез адвокат Р. А., с вх. № 9594 от 11.10.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1267 от 16.07.2012 г.по гр.д.№776/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което е отменено решение №1136 от 27.012.2010 г. и допълнено с определение №1117 от 07.03.2011 г., двете по гр.д.№769/2010 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-14 състав, и по реда на чл.258 ГПК е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място],[ЕИК] иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за предаване на урегулиран поземлен имот, представляващ парцел VІІ, в кв. 3 по плана на [населено място] с площ от 16 590 кв.м., ведно със завършеното в него масивно строителство със застроена площ от 6 945 кв.м., както и на урегулиран поземлен имот, представляващ парцел ІV в кв.3 по плана на [населено място], целият с площ от 14 010 кв.м. ведно с находящите се в него сгради. Първоинстанционният съд е приел, че с отправеното от ищеца- наемодател до наемателя едностранно предизвестие /уведомление изх.№25 и вх.№133 от 18.05.2009 г./, договорът за наем е прекратен, поради неточното изпълнение от наемателя на задължението му за заплащане на цялата наемна цена и за двата парцела. С прекратяване на наемното правоотношение за ответника-наемател е възникнало задължението за връщане на имота. Тъй като той е заплатил недължим наем в размер на 24 000 лв., предаването на имота е постановеното след връщане от наемодателя на получения наем в посочения размер. За да отхвърли така предявения иск, въззивният съд е приел, че направеното от наемодателя-ищец волеизявление за разваляне на договора /уведомление изх.№25, вх.№133/18.05.2009 г./, не е произвело действие. Апелативният съд е приел, че липсва виновно неизпълнение от страна на наемателя. Позовал се е на разпоредбата на чл.230, ал.2 ЗЗД, като е приел, че след като ответникът [фирма] в продължение на две години от сключване на наемния договор е плащал наемната цена и за двата парцела, за него е възникнало правото да иска намаляването й съобразно реално ползвания по предназначение само парцел ІV, поради виновното поведение на наемодателя, изразяващо се в неоказване на съдействие на наемателя за привеждане на парцел VІІ в състояние годно да се ползват по уговореното предназначение. Въззивният съд е приел още, че с оглед интересите на кредитора, това неизпълнение на наемателя е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК: нарушение на съдопроизводствените правила- чл.269 ГПК, нарушение на материалния закон- чл.230, ал.2 ЗЗД, чл.233, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 ЗЗД, тъй като съдът е заместил действителната воля на страните за прекратяване на наемния договор, изразена в чл.6.1.4 от него, с общите правила на чл.87 ЗЗД за прекратяване на договора. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: А/ превишаване правомощията на САС по чл.269, ал.2 ГПК с оглед обвързаността на въззивния съд от посочените в жалбата пороци. По този въпрос подържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС; Б/Приемането от САС, че наемателят [фирма] е редуцирал размера на дължимия наем на основание чл.230, ал.2 ЗЗД, без да отчете взаимната обвързаност на страните от изразената им обща воля в договора, имащ силата на закон. По тази точка подържа противоречие с влязлото в сила решение от 23.10.2007 г. по гр.д.№482/2007 г. на Софийския окръжен съд;. ; В/ Допустимо ли е приложението на чл.230, ал.2 ЗЗД при наличие на изрична уговорка в наемния договор, че наетият имот ще бъде предаден в състояние, в което се намира, а в последствие ще бъде приведен в състояние, надлежно за употребата му по предназначение. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Като основание за достъп до касация сочи направените от въззивния съд изводи, че отправеното от наемодателя предизвестие не е довело до прекратяване на договора, поради липса на предпоставките за развалянето му, както и че развалянето е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът оспорва допустимостта на касационната жалба с оглед по-късното представяне на изложение по чл.284, ал.3 ГПК, възразява за липса на основания за достъп до касация, а по същество оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Неоснователен е доводът за просрочие на касационната жалба, тъй като приложеното по-късно изложение по чл.284, ал.3 ГПК е изпратено в указания от съда с разпореждане от 12.10.2012 г. едноседмичен срок. Съобщението за отстраняване на този порок е получено от касатора на 01.11.2012 г., а изложението е подадено чрез Е. Експрес на 08.11.2012 г.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не е налице подържаното основание за достъп до касация по б.”А”, свързано с превишаване правомощията на САС по чл.269, ал.2 ГПК. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан от изложените в жалбата основания. При излизане извън очертаните в нея предели, въззивното решение би било недопустимо, каквито доводи касаторът не навежда. С оглед, обаче, на служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав намира, че Софийският апелативен съд не е излязъл извън посочените в жалбата основания за неправилност. Въззивникът [фирма] във въззивната си жалба подробно е възпроизвел фактите и доказателствата по делото за задължението на наемодателя да предаде отдадения под наем имот в състояние годно да бъде ползван съобразно договорното предназначение, които само са субсумирани от въззивния съд под приложимата норма на чл.230, ал.2 ЗЗД за правото на наемателя да иска намаляване на дължимия наем до размера на реално ползвания имот.
Поставените от касатора в т.”Б” и т.”В” от изложението въпроси за правилното приложение на чл.269 ГПК, чл.230, ал.2 ЗЗД, чл.233, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и чл.20а ЗЗД, не представляват общото основание за достъп до касация, а именно формулиране на разрешен от въззивния съд правен въпрос по предмета на спора, при наличие на някои от допълнителните предпоставки за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Чрез преповтаряните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване- чл.281,т.3 ГПК с основанията за достъп до касация- чл.280, ал.1 ГПК. При това подържаната неправилност на обжалваното решение не може да бъде проверявана в производството по чл.288 ГПК, тъй като тя е относима към решаващата фаза от касационното производство, предпоставка за която е селектирането на касационната жалба. Чрез подробно изложените от касатора факти и обстоятелства, свързани с постигнатата между страните договореност по сключване и прекратяване на наемния договор, той фактически цели ВКС във фазата по чл.288 ГПК да извърши ново, различно тълкуване на отделните норми от наемния договор, при това съобразено единствено с твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства. Значимостта на правния въпрос се определя от правните изводи на съда, съобразени със закона и съдебната практика, а не от тяхната фактологическа обоснованост.
Липсата на точно и мотивирано формулирани правни въпроси е достатъчно основание да се откаже допускане на касационно обжалване. Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Подържаното противоречие между правните изводи в обжалваното решение и приложената съдебна практика, без да се отчита конкретната фактическа обстановка, въз основа на която са направени, не представлява основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Независимо от изхода на делото в полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано извършването им за настоящето производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1267 от 16.07.2012 г.по гр.д.№776/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: