3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 07.12. 2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1736/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. И. от [населено място] против решение №112 от 02.05.2017г. по т.д. 161/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът И. след като е заявила накратко доводите си по неоснователност на иска по чл.534 ТЗ, като е изложила своето разбиране относно предпоставките по иска e mоставила въпросът – „ Основателна ли е претенцията по реда на чл.534ТЗ, ако след изтичане на срока по чл.531,ал.1 от ТЗ съдът е уважил иска по записа на заповед, но кредиторът по негова вина не е реализирал правата си поради пропуснат срок и производството е било прекратено от съда.” Лаконично е посочено, че по този въпрос нямало съдебна практика и е възпроизведен текстово чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставен въпросът: „ Длъжен ли съдът да се произнася по наведени каузални правоотношения между страните по менителнично отношение, след като то е създадено като обезпечение на каузалното” . Общо е сочено противоречие с решение № 133/13г. на ВКС, ІІ т.о. Други доводи не са развити.
Касаторът И. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният първи въпрос е свързан по скоро, независимо от формулировката му и поддържаното от касатора по правилността на решението, с твърдяна от нея недопустимост на иска по чл.534 ТЗ, в какъвто смисъл е направено изрично оплакване с въззивната жалба, разгледано от решаващият състав подробно. По евентуалната недопустимост на решението настоящата инстанция е задължена да се произнесе независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК служебно. В случаят предявеният и разгледан от ПАС иск не е недопустим, респективно постановеният от него съдебен акт не е недопустим. Страната е поддържала недопустимост на иска поради това / същото е и съдържанието на поставения въпрос/, че производството е инициирано по реда на чл.417 ГПК, като ищецът не е предявил в срок иска по чл.422 ГПК и съответно заповедта и изпълнителният лист са били обезсилени. Това поведение е разгледано от страната като „противоправно” и съответно водещо до недопустимост на предприетото предявяване на иск по чл.534 ТЗ. В случаят, следва да бъдат споделени подробните изводи на въззивният съд досежно допустимостта на иска. Доколкото още в заявлението по чл.417 ГПК е било заявено като основание за дължимост на претендираните суми менителнично неоснователно обогатяване, а заявителят е поддържал, че ефекта е прескрибиран, то не е налице твърдяната от касатора недопустима подмяна на обстоятелствата, а такава има само в петитума като ищецът е преминал от установителен към осъдителен иск. Или заявеният петитум с допълнителната искова молба обосновава извод, че е предявен валидно иск по чл.534 ТЗ по отношение, на който е спазен срока визиран от текста. Ирелевантно за това предявяване на иска по общия исков ред е обстоятелството, че производството по чл.422 ГПК е следвало да бъде прекратено, след като са обезсилили заповедта и изпълнителния лист, тъй като такъв иск не е бил разгледан. Или с оглед изложеното искът по чл.534 ТЗ е допустим и по него е поставено валидно решение.
Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният втори въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в основното си съдържание се основава на факт, който не е установен по делото – а именно, че записа на заповед обезпечава конкретно каузално правоотношение. Точно обратното е приел за установено въззивният съд, приел е че е недоказано твърдението на ответника за връзката между записа на заповед и соченото от него правоотношение по договор за продажба на дялове от търговско дружество между други лица, по което настоящият касатор И. не е страна. Прието е и за въведено несвоевременно твърдението заявено за първи път с въззивната жалба за това че записа на заповед обезпечава доставка на дървен материал, изведено от свидетелските показания изслушани от първостепенния съд. И това твърдение въпреки несвоевременното му въвеждане е разгледал решаващият състав и е констатирал, че и то не доказва такава връзка. Или така формулиран въпросът не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи още, че възизвният съд не се отклонил в решаващите си мотиви по същността на иска за менителничното неоснователно обогатяване и от практиката сочена от касатора, като е приел аналогично разрешение на основните поставени от ВКС въпроси.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112 от 02.05.2017г. по т.д. 161/2017г. на Пловдивски апелативен съд..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: