О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2185 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор С. А., чрез процесуалния му представител адв. М. Г., против въззивното решение № 1488 от 18 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 9664/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 2235 от 11 март 2015 г., постановено по гр.д. № 29575/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], с което е отменено уволнението на К. М. Н. от [населено място], Софийска област, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител сектор” и дружеството е осъдено да му заплати 5840,10 лева обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за шестмесечен период от 4 април 2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда за липса на реално съкращаване на щата на ищеца, тъй като подобен извод не се подкрепя от доказателствата по делото, и невярно е приетото, че е налице сходство на трудовите функции на ищеца с функциите на ръководител сектор „Мониторинг на оперативните дейности”, както и че трудовата функция на ищеца е запазена в основното си съдържание – от представените две длъжностни характеристики е видно, че функциите са напълно различни, липсва не само идентичност, но дори не е налице сходство в изпълняваните трудови задължения. Твърди се и че щатът на ищеца е съкратен с щатното разписание от 1 април 2014 г. и неговата длъжност не съществува и в последващото щатно разписание от 1 май 2014 г. нито като наименование, нито като трудови функции, а и длъжността на ищеца е единствена в отдела. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускане на обжалването по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът К. М. Н. от [населено място], Софийска област, чрез процесуалния си представител адв. И. А., в отговор на касационната жалба оспорва както наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, така и твърденията на касатора по съществото на спора.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че не е проведено главно и пълно доказване от работодателя, че е извършено реално съкращаване в щата. Преценени са съдържанието на трудовата функция на съкратената и на новосъздадената длъжност, като е установено, че първата е премахната, а за новосъздадената длъжност се запазват длъжностните задължения на съкратената длъжност към момента на уволнението. Изрично се сочи, че няма съществена разлика между функциите, вменени на новосъздадената длъжност и тази на заеманата от ищеца, като за последната възложената работа не е била така словесно детайлизирана, но е била също концентрирана върху осигуряване изпълнението на дейностите, извършвани от дирекция „Паркиране и мобилност”, включително върху качеството на работата в дирекцията с цел осигуряване на непрекъсваемост на т.нар. бизнес процеси, а при новата длъжност само е акцентирано на обработка на информацията с цел подобряване на трудовия процес в дирекцията. Не е споделен доводът на ищеца за немотивираност на акта за уволнение, защото от акта на работодателя личи кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение е използвано и това е достатъчно за упражняване на съдебен контрол и правото на защита. Поради приемането, че не е налице реално съкращаване в щата, не е разгледан общият довод на ищеца за неизвършен подбор, не е споделен доводът, че на ищеца не е предложена друга длъжност, че други служители са преназначени след уволнението на ищеца, и е прието за недоказано осъществена злоупотреба с право от страна на работодателя.
Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита допустимо ли е въззивният съд при спазване на задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК да прави фактически констатации и да гради извод върху тях при положение, че тези фактически констатации са въз основа на грешен прочит на писмените доказателства. Вторият въпрос е за възможността на работодателя да уволни по реда на чл. 328, ал. 1, изр. 2 КТ свой служител при промяна на броя на служителите по щатно разписание и налице ли е извършена трансформация на щатни бройки от една длъжност в друга, ако те са с различни длъжностни характеристики и изискват изпълнението на различни трудови функции. Посочени са ТР № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК, определение на ВКС, постановено в процедурата по чл. 288 ГПК, три решения на въззивен съд и едно решение на първоинстанционен съд. Както определението на ВКС, така и другите представени решения не обосновават основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, защото в производството по допускане на касационното обжалване касационният съд не разрешава правен спор по същество, за да се формира съдебна практика, а останалите решения не са заверени като влезли в сила, поради което те също не могат да се приемат като съставляващи съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По първия въпрос отрицателният отговор е ясен. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В цитираното от касатора ТР, т. 19, ВКС сочи, че при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въпросът на касатора се гради върху виждането, че въззивният съд е извършил неверен прочит на писмените доказателства – неправилно е съобразил възложените на съкратената и на новосъздадената длъжност основни трудови функции, за да достигне до извода, че в същинската си част те се припокриват, откъдето е стигнато до заключението за липса на реално извършено съкращение в щата. По същината си питането обаче не е поставено от касатора като общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а като оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК за необоснованост на изводите на въззивния съд, каквото оплакване може да бъде разгледано в производството по чл. 290 ГПК едва след допускането на касационното обжалване, но не може да стане причина за допускането на такова. Както изрично се сочи и в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, обуславящият въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение.
Вторият въпрос е разрешен в решение № 257 по гр.д. № 1480/2010 г., ІІІ г.о., за което касаторът е представил само определението за допускане на касационното обжалване. В соченото решение в отговор на същия въпрос, поставен от касатора, ВКС приема, че е налице съкращаване в щата при реална промяна на трудовите функции по съществуващите бройки по щатното разписание, когато трудовите функции по съществуващата преди съкращаването длъжност са заличени и на нейно място е създадена нова – с различна длъжностна характеристика; дори и част от задълженията на длъжността по стария щат да са запазени, е налице реално съкращаване в щата, ако липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. В процесния случай обаче е прието, че същите задължения са възложени на новосъздадена длъжност, като те само са детайлизирани и обстойно обяснени и е акцентирано на обработката на информацията, поради което даденото от въззивния съд тълкуване не е в противоречие на практиката на ВКС.
При този изход на спора е основателно искането на ответника в касационното производство за присъждане на сторените от него разноски – заплатени 500 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1488 от 18 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 9664/2015 г. по описа на Софийския градски съд
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на К. М. Н. с адрес в [населено място], общ. Б., сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: