О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр.София, .03.07 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 444 за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. М., М. Ф. П. , Р. А. К. и И. А. М. срещу решение № 607 от 22.12.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 148 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 282 от 09.01.2008 г. по гр.д. № 141 от 2007 г. на Д. районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу ОСЗГ- Д. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за установяване правото на наследниците на А. И. М. , Ю. М. П. , М. Х. К. и Н. Х. М. да им бъдат възстановени земеделски и горски имоти в землището на Д. , подробно описани в решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е неправилно поради необоснованост и противоречие със закона- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за касационно обжалване се сочи произнасянето на въззивния съд по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тези въпроси, според касаторите, били следните: 1. По приложението на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ относно начина на доказване притежаването на гори преди одържавяването им и прокарващото се виждане, че молителите непременно трябва да имат доказателства с висока правна интензивност каквито са крепостните актове и нотариалните актове, без да се взема предвид, че по онова време с такива документи е можело да се снабди само малка част от населението и без да се взема предвид, че съгласно Окръжно № 694 от 1949 г. /отм./ , издадено от П. на Д. планова комисия във връзка с У. № 573 от 28.05.1949 г. на П. на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти, гражданите не са имали задължение да декларират притежаваните от тях гори, 2. По приложението на клаузите на Н. мирен договор, Ц. договор между Б и Закона за уреждане на недвижимата собственост в земите, присъединени към Ц. 1913 г. и 1915 г., 3. По въпроса за последиците от отчуждаването на гори по Закона за горите от 1922 г., за които не е било изплатено обезщетение на бившите собственици.
Ответникът ОСЗГ-гр. Доспат и конституираните като заинтересовани страни Община Д. и РУГ- гр. С. дирекция на горите- гр. С. не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна Д. лесничейство- гр. Д.. г. с.- гр. Д. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
По допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивния решения, в които съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по относимия към конкретното дело въпрос няма приложима правна норма, поради което не налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по тази правна норма има практика на ВКС, която се нуждае от коригиране.
В случая по първия посочен от касаторите въпрос /за допустимите доказателствени средства за доказване правото на собственост върху отнети от бившите собственици гори в производството по ЗВСВГЗГФ по тяхното възстановяване/ има правна норма- разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ. Действително липсва практика на ВКС, в която да е дадено тълкуване относно това допустими ли са доказателства за собственост върху гори, различни от нотариални и крепостни актове, каквито изисква чл.18 от ЗЗД. Този въпрос обаче е неотносим към конкретното дело, тъй като въззивният съд не е отрекъл правото на ищците да доказват правото на собственост на наследодателите им с други доказателствени средства освен с нотариални актове. Напротив, напълно в съответствие с чл.13, ал.3 от ЗВСВВГЗГФ съдът е приел, че за доказване на това обстоятелство са допустими и други доказателствени средства, освен свидетелски показания, за които съгласно чл.13, ал.3, т.2 от ЗВСВГЗГФ съществува изрична забрана, но е отхвърлил иска, тъй като след преценка на всички предствени по делото доказателства е приел за установено, че претендираните имота в землището на Д. са били яйлаци, вещното право на ползване върху които съгласно разпоредбата нта пар.5 от ПЗР на ЗВСВГЗГФ не се възстановява.
2. По въпроса за приложението на клаузите на чл.181 от Н. мирен договор, чл.10 и 11 от Ц. договор между Б и Закона за уреждане на недвижимата собственост в земите, присъединени към Ц. 1913 г. и 1915 г. също не се налага тълкуване от страна на ВКС по настоящото дело поради следното: Чл.181 от Н. договор и чл.10 и чл.11 от Ц. договор между Б въвеждат задължението на Българската държава да зачита правата на собственост върху включените в границите на Българската държава земи, придобити преди анексията на тези територии. В конкретния случай обаче въобще не се касае за неизпълнение от страна на държавата на това нейно задължение да зачита придобити права на собственост, а за липса на каквито и да е доказателства наследодателите на ищците да са притежавали право на собственост върху процесните земи и гори. По същите причини няма нужда от тълкуване и на Закона за уреждане на недвижимата собственост в земите, присъединени към Ц. 1913 г. и 1915 г.
Конкретното дело не налага тълкуване и на Закона за горите от 1922 г. по въпроса счита ли се за държавна собственост гора, която е отчуждена по реда на този закон, но за която не е изплатено обезщетение на бившите собственици, тъй като този въпрос също е неотносим към делото, по което въобще не е доказано наследодателите на ищците да са притежавали гори в землището на Д.
Поради това съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 607 от 22.12.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 148 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.