Определение №606 от по гр. дело №768/768 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 606
                                           София 25.06.2009г.
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 768 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. Д. в качеството й на законен представител на К. А. Т. срещу решението от 18.02.09г.по в.гр.дело № 511/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението,постановено по гр.дело № 4196/07г.на СРС,85 състав. С него е изменен режима на лични контакти на бащата А. В. Т. и малолетното дете К.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,в частност ППВС № 1/1974г.по гр.дело № 3/74г.,което е в приложното поле на основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,както и в противоречие със съдебната практика – чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатите материалноправни въпроси относно това кога е налице изменение в обстоятелствата,при което могат да се изменят мерките относно личните отношения и кога може да се счита,че новоопределените мерки са в интерес на детето не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС. Цитираното постановление № 1/1974г.на Пленума на Върховния съд е относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че при определяне на първоначалния режим на лични отношения между бащата и детето,последното е било на две години и половина и така определения режим е бил съобразени с неговата възраст и интереси. Понастоящем детето е на девет години и освен от майчина грижа се нуждае от периодични,непосредствени контакти със своя баща,които ще съдействат за правилното му развитие и личностно формиране. Ето защо е възприел определения от първостепения съд режим на лични контакти на бащата с малолетното дете К всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч.до 18.00ч.,без преспиване,както и 30 дни през лятото ,несъвпадащи с платения отпуск на майката. Така определените мерки за лични контакти са в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч. ППВС № 1/1974г.,която е съобразена с интереса на детето.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК –процесуален въпрос,разрешен в противоречие със съдебната практика. Приложените решения на ВКС не са относими към конкретния казус. Изложените оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила касаят пороци на решението,свързани с правилната преценка на доказателствата по делото,които не мога да обусловят основание за допускане касационното обжалване.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е посочено бланкетно,като е възпроизведен законовия текст,без обосноваване какво е значението на повдигнатите два материално правни въпроса за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7 от 18.02.09г.,постановено по гр.дело № 511/08г.на Софийски градски съд,БО,1 въззивен състав по жалба на П. С. Д. като законен представител на К. А. Т.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top