Определение №606 от по търг. дело №425/425 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 606
 
                     гр.София,  27.10.2009г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и девета година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.  № 425/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Ч” АД срещу решението от 16.02.2009г., постановено по гр.дело №4039/2007г. на СГС, гражданска колегия, въззивно отделение, ІVГ състав, с което е оставено в сила решението от 8.11.2007г., постановено по гр.дело № 68/2007г. на СРС, 28 състав. С последното решение е установено по отношение на касатора, че ищецът Г. Б. Т. не дължи допълнително начислена стойност на консумираната ел. eнергия за периода до 28.11.2006г. в размер на 2784.42 лв.
За да остави в сила въззивното решение, като краен резултат, въззивният съд е приел, че ищецът не дължи сумата по констативен протокол от 28.11.2006г., затова защото ответникът и касатор в настоящото производство не е доказал към датата на монтажа електромера да отговаря на стандартните и метрологични изисквания, т.е. монтирания електромер е бил във вида, установен с констативния протокол. Направен е извод, че ответникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което изключва и правото му по чл.25, ал.2 от О. условия.
Касаторът е въвел като основание за касационно обжалване на въззивното решение основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, като са посочени материалноправни и процесуалноправни въпроси от съществено значение за правилното решаване на спора, решавани противоречиво от съдилищата, а именно: за основанието за възникване на спорното вземане и начина на изчисляване на консумираната ел. енергия от корекция за минал период и тълкуването на чл.25 от О. условия за продажба на ел. енергия, за характера и доказателствената сила на констативните протоколи.
Ответникът по касационната жалба Г. Б. Т. от гр. С. в писмено становище счита че отсъстват основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, по съществото на спора, счита за правилно въззивното решение и иска да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не е налице като основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК така и допълнителната по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая касаторът не е формулирал материалноправния или процесуалноправен въпрос обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на отрицателния установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК отм. Направил е изложение на материалноправни и процесуалноправни въпроси решавани противоречиво от съдилищата по този род дела, но не е посочил въпроса по конкретното дело, който да попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и втората предпоставка по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Решаващият мотив на съда за да уважи искът е, че за ответника не са възникнали правата по чл.25, ал.2 от О. условия за корекция на отчетената от електромера енергия, след като не е доказал да е монтирал на ищеца отговарящо на нормативните изисквания средство за търговско измерване. По този въпрос, а именно правилото на чл.25, ал.2 от О. условия прилагали се в случай, в които на потребителя е монтирано неизправно средство, съдебна практика не е представена. На ответника по касация ще следва да се присъдят документираните за тази инстанция разноски от 300лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.02.2009г., постановено по в.гр.дело № 4039/ 2007 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІV Г състав.
ОСЪЖДА “Ч” АД да заплати на Г. Б. Т. разноски 300 лв.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top