О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
[населено място], 01,07, 2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3006/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя О. П. У. и чрез адв. Е. Г. от САК, срещу решение от 12.12.2012г., постановено по гр.дело № 1701/2012г. на Софийски градски съд, ІІ-Д гр.о., с което е потвърдено решението от 4.11.2011г. по гр.дело № 47138/2010г. на СРС, 40 състав. Според касатора обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
СРС е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, предявен от [фирма] за възстановяване от [фирма] на сумата от 15 935.03 лв., като платена на отпаднало основание – развален договор, поради неизпълнение на договорно задължение от ответника, сключен с фактура № [ЕГН]/28.11.2006г., развален със сключен нов договор на 27.03.2007г. между същите страни и със същия предмет. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Решението е потвърдено с обжалваното въззивно решение.
За да постанови обжалвания резултат, СГС е приел, че с фактура №[ЕГН]/28.11.2006г., подписана двустранно от страните, ответникът е доставил на ищеца облицовка и хидроизолация на стойност 15 935.03 лв. с ДДС. Съдът е отказал да обсъжда представения по делото договор от 26.03.2007г., тъй като страна по него не е търговското дружество, а О. У. като физическо лице. Констатирано е само, че с решение, постановено по гр.дело № 45/2010г. на САС, е отхвърлен иск на ищеца срещу ответника за същата сума и фактура, предявен на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като няма отбелязване решението да е влязло в сила. След обсъждане на доказателствата по делото, вкл. заключение на ССЕ и показания на разпитани по делото свидетели, въззивният съд е направил извод, че искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен защото претендираната от ищеца сума е платена на ответника на правно основание срещу доставени материали за изграждане на басейн, а не като възнаграждение по договор за изработка. Съдът се е произнесъл по довод на касатора за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд като не е отменил хода на делото по същество, поради заболяване на един от пълномощниците на ищеца. Въззивният съд е приел доводът за неоснователен, защото ищецът е имал втори пълномощник, за който, както и за управителя на дружеството, не са представени доказателства за внезапни причини за неявяване в съдебно заседание. За несъстоятелно е прието оплакването, че СРС е приел доказателства, които не са представени от страните. Счел е, че първостепенния съд е определил правилно правната квалификация на иска с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, а дори да се приеме, че между страните и бил сключен договор за изработка, плащането на сумата е признание за приета работа, тъй като съгласно чл.266 ЗЗД възнаграждение се дължи за приета работа.
По касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело с изложена ясна и точна формулировка на правния въпрос. В т.2.1 на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „ Първа група въпроси – процесуалноправни въпроси” касаторът на четири страници е поставил въпроси по приложението на отделни текстове от ГПК – чл.146, чл.5, чл.6, чл.7, ал.1, изр.2, чл.8, чл.9 чл.10, чл.160, ал.1, т.3, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.273. В т.2.2 „Втора група въпроси –материалноправни въпроси” на три страници също са формулирани въпроси. И при двете „групи”, касаторът е задал въпроси към ВКС за отговор, които са хипотетични или некоректно поставени, тъй като не са съобразени с мотивите на съда, или представляват довод за процесуално нарушение, касационно основание по чл.281, т.3, пр. второ ГПК. В раздел Б на Изложението, като е цитирал извадки от четири решения на ВКС, касаторът не е конкретизирал за кой от множеството формулираните въпроси е относима цитираната съдебна практика. Както се посочи, абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, каквато релевантност касаторът не обосновава.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано изобщо, предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, при съобразяване на разясненията по приложението на закона в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2012г., постановено по в.гр.д № 1701/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ д гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: