5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
[населено място], 01.07.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3689/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Х. Т. Р. от [населено място], Област В. срещу решение № 465/9.03.2015г., постановено по гр.дело № 2441/2014г. на Софийския апелативен съд , гр. о., първи състав, с което е потвърдено решение на Окръжен съд – [населено място] от 9.04.2014г., постановено по гр.дело І207/2013г. Искането е за отмяна на решението на Софийския апелативен съд, като е изразено очакване ВКС да потвърди правилността на виждането на касатора за противоправните действия на Врачанския окръжен съд. В касационната жалба се прави от касатора разбор на обжалваното въззивно решение и неговото несъгласие с изводите на съда.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приподписано от назначения от съда по ЗПП адвокат.
От Врачанският окръжен съд – ответник по делото не е постъпило становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение САС е потвърдил решението на Монтанския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Х. Т. Р. срещу Врачанския окръжен съд за заплащане на обезщетение за сумата от 25 001лв., неимуществени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни действия на съдия от Врачанския окръжен съд. САС е приел за неоснователни оплакванията на въззивника Р. за некомпетентност на окръжен съд да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД/ доколкото изложените в исковата молба обстоятелства не сочат наличието на изчерпателно изброените предпоставки по чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата/. С оглед на цената на иска – 25 001лв. по правилата на родовата подсъдност, компетентен да се произнесе по предявения иск е окръжен съд и като такъв с определение на САС по ч.гр.д. № 3788/2013г. е определен Окръжен съд, [населено място].
Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанциония съд, че действията на съдията – докладчик, на когото е възложено разглеждането на ч.гр.д. №182/2012г., образувано по жалба на Р., в качеството му на пълномощник на сина си, не могат да се определят като противоправни. Извършените от съдията процесуални действия по проверка на редовността и допустимостта на подадената частна жалба против отказа на Агенцията по вписванията, са намерили израз в постановения от него съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на обжалването пред по-горен по степен съд. След влизането му в сила, съдебният акт се стабилизира, поради което няма основания да се приеме, че действията на съдията докладчик са противоправни. Определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу отказа на АВ да впише заявените обстоятелства, като просрочена и нередовна, не може да се приеме, че представлява отказ от правосъдие, а е в изпълнение на правомощията на съдията за проверка на редовността на частната жалба по ГПК. На следващо място САС е приел, че действията на Врачанския окръжен съд при изпращане на преписи от постановените съдебни актове, не нарушават процесуалните права на жалбоподателя /ищец/, тъй като изпращането им е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК. О. извод на въззивната инстанция е, че ищецът не доказва противоправно поведение на съдия от Врачанския окръжен съд при изпълнение на служебните му задължения, за да бъде ангажирана обективната отговорност на съда на основание чл.49 ЗЗД, ищецът не е доказал търпените от него морални вреди / доколко твърдените негативни преживявания са се отразили на ищеца/ и причинната връзка между вредите и противоправно поведение на съдия от състава на Врачанския окръжен съд.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
При тези задължителни за ВКС разяснения в ТР по приложението на чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС намира, че Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа твърдения за неправилност на обжалваното въззивно решение, но не и формулиран конкретен правен въпрос, изведен от решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД поради неосъществен фактически състав на тази отговорност. Доводите, че в хода на процеса е останал неизяснен въпросът „за неспазения срок за обжалване на прекратителното определение от 26.03.2012г., въпреки представени доказателства за обективни причини, обуславящи невъзможността за спазване на срока за обжалване”, както и че е останал неизяснен и въпросът за обстоятелствата по отказа на Агенцията по вписванията – кои са нередовностите, какви са основанията за отказа и взети ли са предвид възраженията на пълномощника / ищец/; дали се касае до отказ от пререгистрация или от приемане на ГФО и заплащане на ДТ, не осъществяват общия селективен критерий, доколкото не са съобразени с правните изводи на съда. Въззивният съд е изложил мотиви, че извършените от съдията процесуални действия по постановяване на определение № 242 от 26.03.2012г. на Врачанския окръжен съд и на разпореждане №622 от 6.04.2012г., с което частната жалба срещу определение №242, е била върната като просрочена, без да има сезиране на съда с молба от Р. за възстановяване на срока по чл.64, ал.2 ГПК, не разкриват противоправни действия на съдията, доколкото са в изпълнение на възложените му от ГПК правомощия. Жалба срещу разпореждането не е подадена от Р., поради което същото е стабилизирано с влизането му в сила. Изведените от касатора втори доводи нямат връзка с решаващите изводи на САС, а са по съществото на жалбата срещу отказа за вписване, по които окръжният съдия не е имал основание да се произнесе, тъй като жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, без да е необходимо съдът да се произнасяне по допълнителните критерии пот.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторът счита, че са налице основанията за прилагане на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като „решаването на този казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Независимо, че Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се сочи правен въпрос, като общо основание за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК за пълно счита да отбележи, че жалбоподателят не обосновава и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, една от изчерпателно посочените от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по делото. Не е посочена правната норма, която се нуждае от тълкуване или съдебната практика по приложението й, която се налага да бъде променена. Ако се приеме, че жалбопадателят е имал предвид чл.49 и чл.45 ЗЗД / правната квалификация на предявения иск/, не излагат аргументи кое налага осъвременяване на съдебната практика по приложението на двете материалноправни норми, по тълкуването и приложението на които има задължителна съдебна практика / ПП № 7 от 20.12.1958г. по гр.дело № 5/58 на ВС, ПП №4 от 23.12.1968г. по гр.дело №2/68 ВС , ПП №9 от 28.12.1966 г. по гр.дело № 8/66 г. на ВС, решения постановени по реда на чл.290 ГПК/. Съгласно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, какъвто не е конкретния случай.
В заключение, липсват предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение на САС по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №`465/9.03.2015г., постановено по в.гр.дело №2441 /2014 г. на Софийския апелативен съд, гр.о., първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: